Тази седмица мина учудващо бързо. Нищо интересно не се случи освен, че в сряда с Матю закъсняхме за първите три часа и сме наказани да помагаме с уроците на изостаналите ученици. Аз съм с Наш, което е добре. Мат е с кучката на училището.
Събота. Как обичам този ден. Ще мога да се наспя като хората. Поне така си мислех докато телефона не ми звънна. Взех го от нощното шкафче. Беше Лия. Какво ли иска толкова рано?
- Добро утро. - казах със сутрешния ми глас.
- По-точно е добър ден.
- Напротив.
- Скайлър, един и петнайсет е.
- Оу...
- Добре, все едно. Мадидън прави парти довечера и трябва да отидем.
- Не мерси. Не си падам по купони.
- Хайде де! Ще бъде забавно. Ще има много готини момчета.
- Нека да помисля. Ам... Не.
- Нека да опитам на друг език. Ако не дойдеш, повече няма да съм ти приятелка.
- Това го използват в детската градина.
- Моля.
- Не.
- Моля.
- Не.
- МОЛЯЯЯЯ!
- НЕ!
- Моля те! - усетих, че прави кучешката муцунка.
- Не.
- А поне ще ми помогнеш ли да се приготвя?
- Добре, става.
- ЙЕС! До две минути съм у вас
- Чакай, какво?!
Затвори. На входната врата се позвъня. Изтичах бързо и отворих. Беше русокосата ми приятелка, която носеше едно куфарче и един сак.
- Как дойде толкова бързо? Къщата ви е на двайсет минути от тук. И защо си помъкнала тези неща? Да не се нанасяш? - попитах на един дъх.
- Говорих с теб докато идвах, не, не се нанасям, а просто нося дрехи и грим. - усмихна ми се.
Аз я гледах като ударена коза от метеорит.
Тя ме избута и влезе. Качихме се в стаята ми. Тя отвори сака и започна да изважда дрехи.
- Ти да не си взела целия си гардероб? - тя се засмя.
- Не ме обиждай. Това е една четвърт. Даже по-малко. И аз нямам гардероб. Имам три дрешника, които са препълнени. - и отново онази физиономия се появи на лицето ми. Русокосата започна да се смее. - Само да си видиш физиономията.
След една минута се усъзнах. Отидох в банята и извърших сутрешните си, така де, обедни процедури. Върнах се в стаята си. Гледката беше ужасяваща. Всичко беше покрито от дрехи и дори нямаше следа от Лия.
- Лия! - започнах да викам.
Видях, че нещо под купчина дрехи мърда. Отидох бавно и плахо до мястото. Махнах една блуза и лицето на блондинката се показа.
