Fifty shades of Biersack.

Mothers...

Двете жени говореха за каквито теми се сетите от "Какво правят съпрузите им за тях." до "Как е минала сватбата 6-тата братовчедка на колежката на приятелката на мама."
И ние бяхме принудени да седим и да ги слушаме целите два часа, през които развиха над 30 теми...
Жени!
Когато най-сетне се нахраниха- нещото, с което аз и онзи бяхме свършили час и половина по-рано се започна спор "Коя ще измие чиниите."
В крайна сметка се сетиха за добрата стара миялна машина.
Пренесоха задниците си в хола, докато ние ги следвахме, като гладни палета.
След дълги скандали кой филм да пуснат... Двете жени избраха комедия с Камерън Диас.
Истерични смехове. Клюки за сегашното състояние на героите, както и, че на Камерън ѝ е излязла първата бръчка на челото се разнасяха из стаята.
Звънецът на вратата огласи цялата къща.
- Аз ще отворя!!- заявих, пробвайки да се изнижа, колкото се може по-бързо.
- Аз... Ще му помогна!- и Джейк тръгна след мен... Разбирам го.
- Доставка за Лий Ан Биерсак!- измърмори монотонно доставчикът.
- Колко да платя?- взех пратката.
- 100 евро.- продължи.
- Мамоооооу!! Ела тук!!- извиках, като забелязах сепването му след крясъка.
- Ох, да... Доставката! Изчакайте секунда, моля!- дотича тя, вадейки едри банкноти.- Заповядайте!
Той пое парите и си тръгна с бавни крачки.
Телефона ми изненадващо звънна.
Не е звънял от... Дори изгубих бройката на месеците.
- Ало?- измрънках.
- Анди? Съжалявам, че те притеснявам в събота, но исках да те попитам кога ще започваме проекта?- милият тон и нежния глас веднага ме накараха да се досетя кой се обажда.
- Както ти е удобно, Тес... Аз далеч не съм зает човек!- съобщих ѝ истината.
- Ако имаш възможност след час...?- каза несигурно тя.
- Ъммм... Не мисля, че ще...- веднага се сетих, че, ако не отида ще трябва да прекарам цял следобед с лудите жени в хола.- Знаеш ли какво? Идвам! Още сега! След 15 минути съм там!- заявих категорично.
- Сигурен ли си? Не искам да те пришпорвам...- притесни се.
- Наистина. Нямам работа! Само ми кажи адреса си.- в момента пърхах, като пеперуда, че съм се измъкнал от женската компания.
- Ще ти изпратя СМС с адреса си, Анди!- гласа ѝ беше, като мед.
- Дообре!- затворих ѝ и зачаках СМС-са.
- Къде ще ходиш?- русия отново се появи.- При гаджето?- засмя се.
- Човек... Да ти приличам на човек, който има гадже?- повдигнах вежди.
- Ем, що не? Може да си си хванал някоя металистка...?- продължи с хиленето си.
- Е... Не съм!- отпуснах рамене.
- А, все пак... Къде отиваш?- пъхна ръце в джобовете си.
- При едно момиче, да правим някакъв тъп проект!- съобщих.
- Само проект ли?- изсмя се перверзно.
- А, теб какво те засяга?- усмихнах му се нагло.
- Може ли да дойда с теб?- в очите му се надигна надежда.
- Как ли пък не...- изсмях се.
- Моля те, бро!!- измоли се той.
- Оф... Как мразя да ми викат "Бро"!!- изпуфтях.
- Добре де... Ъм... Пич?- вдигна вежди.
- Човече... Просто Анди!!! А, между другото... Как се казваше?- наметнах раницата си.
- Джейк! Хайде де... Ще ме запознаеш с момичето!!! Моля те!- почти проплака той.- Не ме оставяй с тях!- прошепна го, сочейки с пръст долния етаж.
- Може да съм лош... Но не чак толкова! Идвай!- извърнах очи.
Запътихме се към адреса, който Тес ми бе пратила.
Звъннах на звънеца и след кратка пауза ми отвори мъж на средна възраст с доста голяма брада.
- Какво ще желаете?- попита той.
- Търсим Тес Гъдман?- проговорих аз.
- Е... Разговаряте с господин Гъдман, млади, недодял...- някой го прекъсна.
- Татко!!- скастри го Тес.
- Оо, Теси... Тъкмо щях да те извикам!- направи се на ангелче той.
- Виждам...- изсъска му.- Здравей, Анди... И...?
- Джейк!- той подаде ръката си.
- После ще ти разкажа... Наистина дълга история!- въздишах.
- Добре... Хайде горе, преди баща ми да се е появил с пушка!- засмя се тя.
Красива е, като се усмихва.
Последвахме я по стълбите.
- Той ми е братовчед, майките ни са досадни!- нямах намерение да обяснявам много.
- Ясно...- засмя се тя.
Така ли? Ясно ли е?
- На колко си, сладурано?- ооо, не... Ако той смята да флиртува сега... Споменах ли, че е тъп?! МНОГО ТЪП!
- На 17, Ромео!- започна да търси нещо по шкафчетата си.
- Ромеоо... По-добре спри до тук със свалките и си настани кльощавия задник на стола!!- изсъсках.
- Та... Това е темата, която са ни дали.- дръпнах листа от ръката ѝ и очите ми започнаха да шарят, прочитайки красиво написаните думи.

Насилие в училище.

- Насилие, а?- погледнах я.
- Имаме близо месец срок. Къде ще се събираме, за да работим?- попита ме.
- В парка.- отвърнах спокойно.
- В парка ли?- очуди се тя.
- На въздух. Ще изберем по-тихо място!- Джейк седеше до мен и я гледаше с поглед "Ще ми провърви с теб!!".
- Ама, тогава... Хайде да открием мястото, да купим материали и от утре се започва!- твърде е ентусиазирана за един глупав училищен проект.
- Оокей!- с русия тръгнахме с бавни крачки след момичето.
Признавам- последния път, в който ходих с момиче, за да купя, каквото и да е беше преди 4 години, когато отидох на пазар с майка ми. Тръгнахме в 09:30 и се прибрахме в 21:30. Тези жени се запиляват по тия магазини...
Купуват най-различни джунджуриики, които въобще не ползват, нямат място в гардероба от дрехи, които няма да носят повече от два пъти, както и от обувки, в които се чувстват все едно стъпват върху игли...
Жени...
- Защо сме в мол? Трябва да правим проект. Не, модно ревю!- възкликнах.
- Защотооо... Тук има по-голям избор. Хайде! Книжарницата е горе!- хвана и двама ни за ръце, като погледите ни с русия се срещнаха, изпълнени с мъка.
- Андиии!!- провикна се тя измежду хилядите рафтове.- Ела!!
- Ако ми кажеш и къде си, още по-добре!- започнах да обикялям.
Изведнъж някой ме дръпна за ръката и се стоварих върху него... Тоест нея.
- На обществено място сме, бе хора!- изхили се Джейк.
- Така ли? Не знаех...- сритах го, след като се изправих и разбира се помогнах и на нея.
- Какъв цвят да е плаката?- попита Тес, оглеждайки стотиците цветови комбинации.
- Черен!- отвърнах без да му мисля.
- Ъгх, мразя черното! Твърде е тъмно и тъжно! Нека е... Сребърно или златно...- запротиворечи ми тя.
- Оффф... Става. Избери ти!- не мога да се занимавам повече.