Fifty shades of Biersack.

Seriously?!

След "скандала", ако мога да го нарека така, разбира се... Върнах се в класната стая само, за да прекъсна часа на господина по рисуване. Не, че обърна голямо внимание де...
- Пак ли закъсняваме, господин Биерсак?- засмя се подигравателно полу заспалия мъж.
- За Ваше и мое улеснение си тръгвам!- той кимна и продължи да оглежда учениците, които правеха всичко друго, но не и да творят.
Клепачите му падаха, а ръката му бавно се изместваше от брадичката. Големият му мустак се размърда и той отвори раздразнено очи.
Как е възможно да се унася в сън при наличието на тридесет викащи тийнейджъри в 11:24 на обяд, а аз не мога да заспя в надгробна тишина в 23 вечерта.
Странни работи.
Прибрах разпиляните учебници в раницата си и ги натъпках в раницата си.
Пред мен седеше Тес, която изглеждаше, толкова погълната от рисунката си, че дори не забеляза как я бях зяпнал.
Част от черните ѝ коси бе прилежно сложена зад ухото ѝ, а другата свободно се спускаше по раменете ѝ.
Устните ѝ бяха леко отворени, но тя едва ли го осъзнаваше, защото беше на 100% съсредоточена върху творението си.
Ярко сините ѝ очи обхождаха целият лист, за да намерят поне малък недостатък.
Бе нарисувала кафяв кон, чиято грива се развява гордо от вятъра, заобиколен от черни дървета и нито капка светлина, той се открояваше...
Мисля, че това бе тя. Човекът, който се открояваше от тълпата с милото си държание. Непокорна. Различна. Неповторима. С една дума- Истинска!!!
Тази дума описваше Тес.
- Я, да видим в какво, толкова се е загледал, Андрююю...- запя господин Радецки и с бавни крачки се затърти към мястото ми.
Имах чувството, че докато върви ще помете нещо, или някой с огромния си корем, който е на път да експлодира и да се освободи от притискащата риза и колан.
Боже, какви мисли ме налитат напоследък?
- Хммм...!- усука мустака си около пръста си, оглеждайки картината на Тес.- Госпожице Гъдман, боя се, че рисунката Ви не е по темата.- усмихна се мазно той и намачка листа с произведението, хвърли го в кофата.
- Съжалявам, господине. Отнесох се!- тя наклони глава надолу.
- Как може да се карате на единствения човек, който рисува в тъпия Ви час? И да проявите, такова нахалство и да хвърлите рисунката му в кофата?- разбеснях се аз.
- Виж... И без това не беше хубава! Недей да си създаваш проблеми!- обади се тя тихо.
- Госпожицата е права, Андрю! Излез от часа ми, ако обичаш, а след часовете ще си поговорим, за да си оправиш държанието!- изгледа ме, посочвайки вратата.
- Как ли пък не!- преметнах раницата през рамо и излетях пред вратата, затваряйки я с трясък.
Отидох зад училището.
Бръкнах в джоба си и извадих кутия цигари, ръчно свити от мен.
Запалих една и дръпнах няколко пъти.
Напрежението ме напусна.
- Я, виж ти! Че и пуши...- чух самодоволния му глас.
- Сериозно?!- загасих цигарата.

Благодаря, за подкрепата!! 💖