Fifty shades of Biersack.

Relax

След цялото пазаруване за проекта, който аз лично намирам за пълна шитня всеки се прибра у дома. Исках да я изпратя, но тя каза, че би било прекалено опасно, ако баща ѝ ме види още веднъж... И колкото и да не искам да си го признавам, май беше права...
По пътя гледах да игнорирам загорелия ми братовчед, който разказваше как ще заведе Тес на вечеря, понеже не ме интересуваха особено плановете му.
Най-сетне се прибрахме, но както можете да си представите и вкъщи не ме очакваше нищо добро... Майка ми и леля ми гледаха "Тетрадката" и се заливаха от рев. Наистина не ги разбирам тия жени...
Имах два варианта: Да слушам за първия път на онзи идиот или да гледам Тетрадката, докато подавам кърпички на майка си...
Ако не ми съчувствате в такъв момент имате камък на мястото на сърцето си.
Качих се в стаята си за малко и взех слушалките си.
По принцип в такъв момент бих излязъл, но имам мускулна треска от "шопинга". Днес определено не ми е ден.
- Оо, човек, ако знаеш к'во станаа...- русият идиот влетя в стаята ми, а повярвайте... нямах никакво желание да разбера "кв'о е станало".
- Ти да си чувал за нещото наречено "чукане"?- повдигнах едната си вежда.
- Оо, чувал съм...- ухили се.- Обаче не за това, което имаш в предвид! Така... Слушай! Писах на една...такава като тебе, няква странна... И я навих да излезе с теб!! Ако знаеш какъв як задник има... Не ми благодари!- потупа ми по рамото, а аз бях на път да откача.
Как по-точно този надут перко ще ми урежда срещи? "Такава като мене... странна"? Добре, Анди, дишай.
- Няма начин...- казах спокойно, въпреки че в момента ми идваше да се развикам.
- Оо, стига де, ще си умреш девствен... Просто една среща!- бях на път да му фрасна един, представете си колко ме дразни в момента.
- Ти не се притеснявай за мен... Аз нямам нужда от срещи.- не мога да го гледам вече.
- Оо, брат имаш огромна нужда!- мисля, че помните колко много обичам, когато ме наричат "брат".
- Започваш наистина за ме дразниш, така че излез!- погледнах го.
- Защо? О, чакай... Ти да не си гей бе?- започна да се хили.
- Да... Точно така! За това се пази от мен.- посочих му вратата.
- Наистина ли?!- моментално усмивката му се смени с изплашеното лице, което нямах търпение да видя.
- Даа...- започнах да се приближавам към него и той излезе. - Най-накрая..- хлопнах вратата под носа му и заключих.
- Голям си идиот!!- изсмя се. - Но аз пак ще дойда!!
- О, не се и съмнявам...- извъртях очи и се хвърлих на леглото.
Напъхах слушалките в ушите си и затворих очи.
Тези 15 минути бяха най-хубавото нещо, което ми се е случвало, но естествено все някой ще го наруши...
- Анди!!- чувах виковете на майка си дори през слушалките.
- Каквооо?!- измрънках.
- Гладен ли си?- сериозно ли...
- Не!- мисля, че трябва да ми дадат медал за извъртане очи.
- Не си ял от няколко часа! Ела веднага...- измрънках ѝ в отговор, но майката намисли ли си нещо няма какво да я спре очевидно.- Веднага!!!- и вече чух отдалечаващите се стъпки.

Мда... 8 месеца някъде от последната ми бележка😂😂 И отново с тъпа глава... обаче се насилих да напиша нещо, ей така за да видя дали някой я помни тая история... И ако отговора все пак има някой (силно се съмнявам😂) ще я продължа.. иначе ще започна нова история, но няма да кажа кога, защото, като обещая нещо и... 😂😂 ще се сетя 8 месеца по-късно😂 Та... мнения, критики, съвети.. всичко приемам😂😂