커피 향기처럼-Like the smell of coffee

Краят настъпи

*Няколко дни по-късно*

Усещах острата болка в краката ми.Цял ден хвърчах напред назад за да организирам Благотворителния концерт.На това отгоре групите хич не ме слушаха.Все едно имаха памук в ушите.Естествено БТС трябваше да ми направят и те проблем.РапМон се беше затрил някъде а другите не знаеха къде е.Аз ли да знам?Обикалях и го търсих поне 10 минути и накрая се отказах.Докато GOT7 изпълняваха на сцената минах и извиках Ейнджъл да ми помогне да го намеря.Знам че не беше точния човек ,но поне можех да разчитам на нея.

*5 минути*

*10 минути*

Къде се изгубиха по дяволите?Вече бях спряла да броя минутите.Бях изпаднала в паника и не знаех какво да правя.Сърцето ми спря когато обявиха БТС.Започнах да ги броя докато излизаха-1..2...3...4...5...6...не излизаше някой след Шуга.Хванах се за главата.Къде беше РапМон.След точно 2 секунди той претича след тях и се нареди.Музиката започна а те я последваха и затанцуваха.Малко или много си отдъхнах.След тях имаше само още две групи ,което означаваше ,че концерта е към края си и идваше ред на after party-то.Минах зад кулисите и поздравих Seventeen които бяха на път да се качат на сцената след което си продължих по пътя.

-Момо-извика някой и се обърнах.Беше Ен ,облечен в stage дрехите си.Поех си дълбоко въздух и се опитах да бъда възможно най-спокойна и chill

-Хей-казах-Не ви ли мина реда?-попитах и му посочих дрехите

-Ааа да просто ме мързи да ги съблека а и търсех теб-каза той

-Мен ли?Защо съм ти?-попитах

-Ами не знам.Не те видях на около и реших да те потърся

-Оу ами издирвах РапМон.Беше се затрил на някъде и закъсняваше за сцената-бях се спряла и ровех в един кашон,търсейки стек с вода.

-Хах това да ти напомня за нещо?-попита засмяно

-Хм?Кое?-бях се разсеяла и не зацепвах какво ме пита

-Тази случка с търсенето на закъснелия идол...сещаш се..-каза той и се почеса зад тила.Обърнах се и го погледнах объркано.Тогава ми светна крушката.

-О Боже толкова съм тъпа-казах и се фраснах по челото-Съжалявам хич не загрях

-Спокойно-каза тихо-И без това беше преди доста време,нормално да не се досетиш веднага-гласът му беше станал още по-тих и тъжен.Чувствах се изключително зле.Как можах да забравя.Та ние се бяхме запознали така.Толкова пъти сме се смели на тази история и сме се хвалили ,че имаме уникално запознанство което не може да се забрави.А аз току що го бях забравила..