Coffee is in everything

100 7 1
                                    


На сутринта се събудих и станах за да погледна телефона си.Изправих възглавницата и се наместих удобно като се облегнах.Неси все още спеше ,за това изключих звука на телефона ми за да не я събуди.Той започна да вибрира от известия и съобщения.Имах няколко от шефа ми ,които не бяха важни ,типичните неща ,които вече знам.Имах едно от Ен и...също и едно пропуснато от него.Кога е звънял ,че да не съм го чула?Погледах и беше към обяд.Какво правех тогава?Не помня.Отворих съобщението и се зарадвах защото беше нещо кой знае какво:

-Момо,всичко на ред ли е?Защо не си вдигаш телефона?

-Както и да предполагам ,че си на плажа или се разхождаш с приятели.Притеснението ми е ненужно.

-Добре явно и съобщенията си не проверяваш.Исках само да те питам кога се връщаш ,защото искам да поговорим.Няма да правя проблеми обещавам.Искам само да се видим и да изясним някои неща.Е,какво ще кажеш?

Замислих се какво да му отговоря и дали въобще да му напиша нещо.Поех дълбоко въздух и рискувах:

-Нашето кафене.Петък.12:00ч.

След това си изключих интернета и събудих Неси.След като цялата банда бяхме будни с приготвени багажи,малко бусче ни откара до летището.Самолетът ни беше същия ,но този път май седнахме на различни места.Джаксън и Ейнджъл бяха зад мен , а от двете ми страни стояха Неси и Нани.Трагедия.През полета се опитах да поспя ,но тези двете не ме оставиха.

-Момоооо-каза Неси

-Ъ?-попитах

-Какво правиш?

-Спя,не виждате ли?-троснах се

-Мне-каза Нани

-Ще ви шибна и двете ако не млъкнете

-А дали?-попита Нани

Отворих си очите и я погледнах.

-На теб ще ти изхвърля всички обувки ,когато се преместим,а на теб-погледнах Неси и се зачудих какво да направя на нея-А! На теб ще ти сложа габарчета в леглото ,за да не можеш да спиш.-Очите им се уголемиха и веднага се облегнаха на седалките си,без да кажат и дума.Най-накрая можех да поспя.Тъкмо когато вече усещах ,че съм на няколко секунди от сладък сън нещастникът Джаксън се доближи до мен.Усетих парфюма му и много добре знаех какво ще иска да направи.Естествено ,да ме снима как спя.Той се приближа още малко и усещах ,че телефона му е на сантиметри от лицето ми.

커피 향기처럼-Like the smell of coffeeDonde viven las historias. Descúbrelo ahora