Dangerous love

Proluge: Смъртта им

Джесика Стоун – петнадесет-годишното момиче стоеше пред лекарския кабинет. Сълзите не спираха да се стичат по лицето й. Чакаше да разбере резултатите. Баща й от друга страна не спираше да обикаля напред-назад. Не след дълго докторът излезе от стаята.

" Моите съболезнования. Не успяхме да я спасим. Ракът се бе разпространил в тялото й. Съжалявам. " – точно в този момент целия свят се преобърна. Джесика се свлече на стената и заплака по-силно от преди. Това да загубиш майка си е едно от най-страшните неща. С Наташа ( майка й ) бяха като най-добри приятелки. Джесика винаги споделяше всичко с нея.

" Хайде миличка , трябва да си починеш. " – каза баща й. Тя се изправи , олюлявайки се леко. Стивън се притича и я хвана. Двамата вървяха по коридора към изхода. Качиха се в колата , потегляйки към дома. След половин час път , момичето излезе от колата на баща си , затичвайки се към къщата. Джесика отключи входната врата отваряйки я и се затича към стаята си. Влезе вътре и остави сълзите да се стичат по лицето й. След дълго плакане се поддаде на съня.

*На следващия ден*

Джесика оправяше черната си рокля. Днес щяха да погребват майка й. Не искаше да ходи , не искаше да вижда ковчега й , но трябваше. След като за последно се огледа в огледалото най-накрая слезе долу при баща си и леля си.

" Готова съм. " – каза момичето с тих глас. Сузи и Стивън се изправиха следвайки Джесика. Излизайки от къщата , всички се запътиха към колата. Стивън запали двигателя на колата  и потегли към гробищата. Джесика бе най-съкрушена от всички. След дълъг път ,пристигнаха слизайки от колата. Имаше толкова много хора , от близки , до колеги от работата на Наташа. Никой не сдържаше сълзите си. Джес бе подготвила кратък текст. След като всички роднини казаха по нещо , бе ред и на нея. Запъти се към ковчега. Обърна се , срещайки толкова много нещастни погледи. Извади едно листче от якето си и зачете.

" Мила майко, най-прекрасна на света. В моето сърце оставаш си , за твоята загуба ще скърбя. Усмивката красива не ще я видя пак , но знай едно – всеки грях простен ще бъде.Обичам те. " – завърши тя. Всички сведоха глави. 

*След погребението*

" Миличка ще се наложи да се преместиш в Ню Йорк. " – каза баща й , целувайки челото й. Тя просто кимна. Не искаше да се мести , но се налагаше. След всичко , което й се случи дори нямаше сили да се възпротиви.

" Върви да поспиш , утре занимаваме. " – рече леля й.

Джесика смирено се подчини и се качи в стаята си. Реши още сега да стегне багажа си. След , което да си легне.

На сутринта всичко бе готово и тя прегърна баща си за сбогом. Видя сълзи в очите му. Ще й липсва. Стивън стоеше на летището и чакаше самолетът да излети. Джесика и Сузи бяха станали рано , за да хванат на време полетът. Джес се качи в самолета , помаха на баща си и потегли за новия си дом. След занимаването й , баща й се пропи. За жалост и той почина. Джесика бе уведомена за смъртта му , но не пожела да отиде на погребението му. Знаеше много добре причината защо баща й да искаше да се премести. Просто искаше да се избави от болката , която изпитваше , за празнината в неговото сърце. Колкото и трудна да е смъртта , рано или късно се преживяваше. Болката оставаше на същото място , но сякаш малка част от нея бе погълната от черна дупка , запълнила се достатъчно.

След две години , всичко сякаш дойде на мястото си. Джесика си намери добра приятелка , учеше в страхотно училище. За жалост не успя да изпита любовта , но през това време успя да се съвземе. През тези години много неща се случиха , от които повечето бяха добри , но в живота на всеки има падения и издигания. Е Джесика успя да се издигне , но в кръга на своето обучение. От този ден , в който тя се премести си обеща да се промени и така й стана. Все още скърбеше за майка си , също и за баща си , тихичко си плачеше в стаята след училище , но някак си успя отчасти да приема смъртта им.