Dangerous love

Chapter 4: Здравей, красота

*В мислите на Джесика*

Къде съм ? Защо всичко е бяло ? Какво става ? Мъртва ли съм ? Джъстин. Боже Господи дали е добре ? Защо всичко е бяло мамка му ? Може би спя ? Или пък не ?

"Джесика скъпа." – шепот на глас прокънтя в непознатото пространство.

"Джъстин ти ли си ? " – извиках високо, така че думите ми да се разнесат навсякъде.

"О не. Разбира се, че не е Джъстин. Мило дете, та той избяга. Остави те. Дори не пожела да те посети в болницата. Сигурно се чувстваш ужасно сега. Ела с мен. " – красива и стройна жена изникна пред мен от нищото. Не искам да вярвам на думите й. Познавам Джъстин и не би ме оставил нали ? Аз съм в болница ? Как така е избягал ? Какво ? Обърках се. Последвах тайнствената жена. Беше облечена в карибско синя рокля, русата й коса се вееше като коприна, докосвайки нежно тялото й. Сякаш е ангел. Или просто красив демон ? Предполагам има такива ? Високите и токове тракаха по дървения под. Оглеждах се и навсякъде виждах едно и също.

"Е Джесика как си ? " – странната жена се обърна галантно към мен с широка усмивка на гладкото си и тъй нежно лице. Боже наистина е като ангел.

"Поне тук се чувствам добре, в реалния живот не знам изобщо дали чувствам нещо."– отговорих.

"Спокойна бъди. Там също чувстваш. " – притичах до нея и п погледнах.

"От къде знаете ? " – рекох аз. Но тя така и не отговори. Стигнахме до едни огромни порти, които дори не знаех, че може да има тук.

"Докосни ме." – каза странницата. Аз просто я послушах. В този миг и двете засияхме, чак се уплаших. Портите се отвориха, показвайки огромен институт. Целият толкова изящен. Направен от дърво, обкичен с всякакви знаци и рисунки. Влязохме навътре. Наоколо имаше пазачи със специални войнски облекла. Страхотна градина обсипана с цветя и зеленина. Потърках очите си, но не се събудих.

"Сега ще разбереш каква си всъщност, мила ми Джесика." – сбръчках вежди. Да разбера коя съм ? Какво има предвид ?