I Hate That I Love U

Chapter 1: New home

Най-после изпълних мечтата си. Най-после се преместих да уча в Сеул- Южна Корея. В момента разопаковам багажа си в общежитието ми в университета. Разбрах, че ще има и друго момиче с мен, но изглежда, че все още не е дошла. Е, докато дойде, смятам да поспя малко. Пътят от Лос Анджелис до Корея е наистина дълъг. А и се уморих от разходки в новия и град.
Тъкмо се унасях в сън и чух отварянето на вратата на стаята. Отворих очи и застанах в седнало положение. Видях момичето. Естествено, че беше корейка. Беше с дълга руса права коса и носеше доста грим. Дрехите й бяха доста по-различни и по-лъскави от моите. Това да не е някакво корейско барби? Не мислех, че хората тук се обличат така. Станах права от уважение. Попитах я дали иска да й помогна с багажа. Тя без да ми отговори, сложи един сак в ръцете ми и ме инструктира да го сложа до леглото й. Направих каквото ми каза, а тя остави и останалия багаж и седна на леглото си. Настъпи мълчание и момичето извади скъпия си телефон и започна да ровичка в него. Аз, за да избегна неудобната ситуация, в която се намирах, реших да я заговоря.

-Здравей, аз съм Скайлър, но можеш да ми казваш Скай. Приятно ми е. Аз съм от Америка и...

-Да, здравей. Аз съм Юра и е очевидно, че съм от Корея.-прекъсна ме грубо Юра, като дори не ме погледна, а само се взираше в телефона. Не ми изглежда много мила, но все пак реших да продължа разговора.

-Добре...ъмм на колко си? Аз съм на 19, предполагам, че и ти си...

-Не. Всъщност на 20 съм, за втора година тук, но ме преместиха да спя при теб, защото вече не им трябвам на второкурсниците. Какви идиоти...-отново ме прекъсна. Това момиче започна да ме изнервя. Виждам, че й е скучно тук, но поне да не се държи гадно.

Преди да успея да кажа още нещо, телефона на Юра изписука. Тя веднага стана и ми каза, че после сме щели да се видим и излезе през вратата. Аз нямаше какво да правя тук сама, а и вече не ми се спеше, затова реших да изляза и да поразгледам университета.

***

Докато се разхождах около сградата, говорех по телефона с приятеля ми Антъни. С него сме заедно от около година и го обичам много, но се наложи да се отдалечим един от друг, защото да отида в Корея ми е мечта още от малка. Беше ми трудно да го оставя, но се надявам поне през ваканциите да идва тук. Но за сега ще държим връзка по телефоните.

Докато завивах зад един ъгъл, в далечината видях 6 момчета да тормозят друго момче. Аз се чудех дали да се намеся, но просто реших да вървя по-бавно и ако го ударят, ще се опитам да го защитя, въпреки, че не го познавам. Просто мразя да видя някой така. Става ми мъчно.

Момчетата просто го блъснаха в стената и тръгнаха към мен. Аз наведох глава надолу, правейки се, че нищо не съм видяла. Не ме е страх от тях, но точно сега не искам проблеми. С периферното си зрение видях от някъде да се появява Юра. Тя се метна на врата на едно русо и високо момче от групичката и започнаха да се целуват. Боже, вземете си стая! Отстрани те изглеждаха като корейските Барби и Кен. Тя-с много грим и лъскави дрехи, той-висок и рус. Идеални са!

Главата ми продължаваше да стои наведена надолу и се надявах да не ме видят, но това няма как да стане, тъй като вървях точно срещу тях и вече нямах време да се върна, така че:

-Хей Скайлър!-поздрави ме Юра. Поне ми е научила името.-Мислех, че си в стаята. Е, както и да е. Тъй като вече сме съквартирантки, може би трябва повече да знаем една за друга.-о, повярвай ми вече не искам.-Е, това е гаджето ми Джин.-докато гледах към Юра трябваше да преместя погледа си по-нагоре, за да видя този Джин. Тя беше по-ниска от него. Та даже и от мен. Щом сключих погледа си с този на Джин, разбрах, че той всъщност е красив.

-Здравей, Скай.-още не ме познава и ме нарича с малкото ми име. Мило е. Даже и гласа му е перфектен. Спри се, Скайлър!Какви ги говориш?! Имаш си най- прекрасното гадже на света. Съвземи се. О, по дяволите! Мисля, че се изчервих.

-Здрасти.-промърморих като отклоних погледа си от него и погледнах надолу, надявайки се да не ми види лицето.

-А това са другите ми приятели: Рап Монстър, Джей-Хоуп, Шуга...-Юра започна да изброява приятелите си. Що за имена бяха това?-...Джънгкук и Джимин-продължи тя. Защо сега се държеше по-мило? Сигурно за пред Джин. Все пак й е гадже.

От всички който Юра изброи, погледа ми беше привлечен от Джин. Когато погледнах към него той ми се усмихна. Беше сладък. Ъгх...трябва да се махна от тук и да спра да ги заглеждам. Имам си гадже, по дяволите.

Наум благодарих на телефона ми, който звънна и ни прекъсна.
-Аз трябва да тръгвам-казах, като подминах всички и продължих напред. Като се обърнах назад видях Джин и Джимин да ме гледат. Този път Джимин ми се усмихна. Съвземи се Скайлър! Опитах се да му отвърна на усмивката, за да не го обидя, но се обърнах, защото вече наистина трябваше да вдигна този телефон. Беше майка ми. Бях забравила да й се обадя. Вдигнах и по пътя обратно към стаята разговарях с нея.

***********************************
Annyeong, това е първата първата глава от историята ми. Надявам се да ви е харесала! =^.^=