I Hate That I Love U

Chapter 2: First day of school

Днес е първият учебен ден. За мен е много важен ден и затова станах доста рано. Юра все още спеше и аз безшумно влязох в банята. Изкъпах се, измих зъбите си и като излязох тя не беше в стаята. Доста е бърза. А ме нямаше само половин час. Къде ли е отишла? Защо въобще се питам? Със сигурност е при онзи Джин. Защо им се ядосвам толкова? Та аз почти не ги познавам. От един ден съм тук и вече започвам да откачам.

Докато си мислех, вече бяха минали няколко минути, затова набързо облякох бяла тениска, дънки и сива дълга пухкава жилетка отгоре. Тук е по-студено отколкото в ЛА.

Докато бързах към първата ми лекция, не успях да отида до машината за кафе, затова реших да отлoжа ходенето си до там след лекцията по математика.

***
Часът мина по-бавно и скучно от очакваното. Аз просто си държах очите отворени, колкото да не заспя и си водех записки. А сега е време за кафе.

Щом взех готовата напитка от машината, се обърнах и започнах да ходя до стаята, където ще се проведе следващата лекция. Точно преди да отпия от чашата, се блъснах в едно момиче и залях блузата й с кафе. По дяволите!

-Аз, аз съжалявам! Не исках. Позволи ми да ти помогна.-започнах да се извинявам на момичето и извадих кърпички от чантичката си, като и помогнах да се почисти. Но ставаше още по-зле.

-Искаш ли да те придружа до стаята ти, за да се преоблечеш?-предложих.

-Ами аз всъщност нямам стая в университета. Живея с майка ми в къща извън общежитията. Но ако отидем ще закъснеем.

-Ела.-казах й да ме последва, като тръгнах с бързи крачки към моята стая. Да, щях да й дам една от мойте блузи. Чувствах се виновна и просто исках да й помогна. Отключих стаята, като бързо влязох вътре, взех една моя бяла тениска и й я подадох. Да, имам доста от тях. Обичам да нося едноцветни дрехи.
Изчаках момичето, чието име все още не знаех, да се преоблече и се надявах, че блузата ще й стане. Щом тя дойде при мен, разбрах, че й е станала.

-Хей, носим един и същи номер. Не е ли яко?

-Да. Впрочем аз съм Скайлър Холт.-представих се.

-Лий Мин Хуан. Имаш хубаво име, Скай. Знаех си, че си чужденка. Малко странно говориш корейски.-това тя го каза на английски. Доста добре говори го говори.

-Давам всичко от себе си-засмях се.-А ти говориш добре английски.

-Ами майка ми е от Америка.-каза тя.