I Hate That I Love U

Chapter 5: Chim Chim

Той какво правеше тук? Там стоеше Джимин, който леко си беше подал главата през вратата. Аз станах от стола и той влезе.

-Хей, Скай! Какво правиш?-попита ме, показвайки два реда бели зъби. Имаше доста хубава усмивка. И откога някой го интересува какво правя аз?

-О, ами нищо. Реших да поуча малко.-отговорих му. В ръцете си държеше подаръчно опакована кутия. Странно. Нямаше за кого друг да е, затова реших, че е за Юра.

-Ъм, Джимин, Юра я няма в момента, но ако искаш можеш да я изчакаш.-предложих му. Той разбра, че говоря за подаръка, като погледна към него, а после отново към мен и каза:

-О, не. Той не е за Юра.-е тук вече се обърках. Джимин започна да се приближава към мен.-За теб е.-каза, като ме гледаше право в очите и беше на достатъчно малко разстояние, че да ми го подаде.-Отвори го.-прошепна ми, след като поех подаръка в ръцете си, а той оглеждаше лицето ми. Защо шепнеше?! И защо ме гледаше така? Вместо да размишлявам, оставих подаръка на леглото и го отворих. Омо, вътре имаше сини скъсани дънки. Точно като мойте! Но как? Откъде? Защо?

- О, Джимин, наистина нямаше нужда да го правиш.-казах, като извадих дънките от кутията и бях с гръб към него, оглеждайки дрехата. Наистина нямаше нужда да ми купува нови дънки. Не беше станало кой знае какво. Просто ги беше полял с напитката си.

-За теб има. Пък и вината беше моя.-отговори ми той и усетих, че се приближи зад мен.

-Благодаря!-казах, като се обърнах светкавично към него, обвивайки ръцете около врата му. Той първоначално беше изненадан от действията ми, но после отвърна на прегръдката, като ръцете му бяха около кръста ми и ме притисна към себе си. И ето пак настръхнах. Какво ми става?

Постояхме малко гушнати и усетих, че вече лицето му беше във врата ми. Реших, че е време да го пусна. Той го направи малко след като аз го пуснах.

-Наистина ти благодаря, Чим Чим! Значи много за мен.-казах като се отделихме един от друг.

-За какво? Аа, да.-защо беше разсеян?-Няма нужда да ми благодариш. И Чим Чим?-каза и се засмя.

-Ами да, така реших да те наричам-поясних.

-Хмм...Чим Чим...харесва ми.

-Радвам се-казах аз.
Изведнъж вратата се отвори и влезе Юра. Намери кога да дойде.