I Hate That I Love U

Chapter 6: The date

След като му го дадох, тръгнах да излизам, защото чух как звънеца би за започване на лекциите, но Джимин не ми позволи да го направя, като хвана ръката ми и се доближи до мен.

- Да се срещнем след лекциите?-прошепна ми като ме погледна и ми се усмихна. Беше толкова близо до мен, че си помислих, че едва ли не ще ме целуне. Защо това момче постоянно се усмихва и шепне?
В отговор на въпроса му, аз кимнах несигурно и излязох. Видях, че Мин тъкмо идваше.

-Хей, къде се губиш?-попитах я.

-По-точно ти къде изчезна. Вървях зад теб и тъкмо щях да те повикам, но ти изведнъж ми изчезна от погледа и Техюнг се появи и...-прекъснах я.

-Да, да, да. И всичко ти се губи откакто Техюнг се появи. Хайде, че ще закъснеем.-казах, като я хванах за ръката и я задърпах към стаята, където ще е следващата ни лекция.

***

Лекциите свършиха и с Мин вървяхме към изхода на колежа. Тъкмо щях да я попитам дали иска да дойде в моята стая, но се сетих, че ще се срещам с Джимин и се отказах да я питам. Сбогувах с нея и тръгнах към стаята ми. Защо ли въобще ме покани? Познаваме се едва от 3 дни. Приятелите на Юра са странни. Единия не спира да се усмихва и шепне, вторият е идиот, трятия кипи от щастие и радост, а другите все още не съм ги опознала. Докато мислех това, облякох един черен потник, наметнах шарена риза отгоре, обух дънките, които Джимин ми взе и излязох. Щом прекрачих прага на вратата се спрях. Всъщност накъде трябваше да ходя? Той каза ли къде да се чакаме? Изведнъж телефонът ми извибрира. Имах съобщение от непознат номер:
"Чакай ме пред университета.
-ЧимЧим"

Разбрах, че това беше Джимин и след като си записах номера му в телефона си, тръгнах натам. Докато вървях видях Джин и Юра, ходейки към мен, държейки се за ръце. Забелязах, че Джин нещо не изглеждаше много доволен. Дали е защото ме вижда? Или защото е ръка за ръка с Юра? По-скоро първото. Иначе защо да не е доволен от това че е с Юра? Та те са перфектни заедно, няма що. Аз просто завих зад ъгъла, за да не се засичам с тях. След малко вървене стигнах до мястото и Джимин беше там, но беше с гръб към мен, затова не ме видя.

-Яя, Чим Чим!-викнах, докато вървях към него. Той се обърна и в ръцете си държеше кутийка. Сериозно ли? Отново подаръци? Вече започна да ми става неудобно.

-Хей, джагия!-поздрави ме той.

-Много ли ме чака?-попитах. Найстина мразя когато карам някой да ме чака. Също мразя и аз да чакам.