В пясъците на чувствата си (първа част от "Пустиня")

Четвърта глава

Виждаше я как върви напред-назад, нервна от предстоящата среща с някого. Сигурно очакваше него. Беше почти сигурен, че е новото й гадже, но съмнения го измъчваха. Никога преди това не я беше виждал с момче, а сега я виждаше постоянно с този мъж, който никак не й отиваше. Тя беше малка и крехка, а той огромен и опасен. Щеше да я нарани, беше сигурен в това...

Магнолия погледна телефона си и се усмихна. След миг плъзна пръста си по екрана и я чу как изчурулика:

- Къде си, щурчо?

Както винаги беше прекрасна, толкова перфектна никога не е била. За жалост, се беше приготвила за него.

- За него, а не за мен – възкликна ядосано, но остана тих. Не искаше да привлича вниманието й. Косата й се спускаше на едри червени вълни чак до средата на кръста. Беше сигурен, че дългата синя рокля подчертаваше невероятните й лазурни очи. – Защо си с него, Ноли? Защо, миличка?

„Защото ти си нищожество!" прошепна вечно изнервящият го глас. „Защото не можеш да я имаш и никога няма да е твоя."

Момичето върна телефона си в джоба, когато видя новия си познат насреща. Усмихна му се, такава усмивка никога не беше отправяла на мъжа, криещ се зад дървото... Ядосан от чувствата, които очевидно Магнолия изпитваше към непознатия, удари по ствола, зад който се криеше и изруга тихо. Въпреки болната си психика, осъзнаваше, че я губи. Новият мъж в живота й щеше да му я отнеме, ако не направеше нещо. Трябваше да го спре на всяка цена...

***

- Утре заминавам – изтърси изведнъж Кристиан. Магнолия се вцепени в прегръдката му – нямаше никаква представа, че е имал намерение да заминава. Не се и учудваше, че не й е казал. Все пак не бяха нищо повече от добри приятели.

- Къде? – заекна с тънък гласец. Полагаше невероятни усилия да сдържи сълзите си. Не искаше да се разделя с него, не и когато беше на път да му признае чувствата си.

Само веднъж бе рискувала да направи първата крачка, с първата й любов, и направи грешка. Той не отвърна на чувствата й и й бяха нужни две години, за да го забрави. Сега смяташе, че е различно.

Кристиан не беше като никой друг, който познаваше, и нямаше представа защо крие съществуването му от родителите си. Никой освен сестра й не знаеше за него, дори най-добрият й приятел Дани, на когото казваше всичко.