Моята Любовна История

Глава първа - " Запознанството "

Беше адски топло. Прибирах се от поредния изтущителен училищен ден. Замислих се : " Защо по дяволите е толкова топло? ! "
Но после се сетих, че все пак съм в Тексас и е август. Най - накрая стигнах моята къща. Кучето ни - Бъди - ме посрещна и наистина ми повдигна настроението. Отидох в стаята ми. Легнах на леглото. Изведнъж ме прониза страшна болка в корема . Сетих се, че не съм яла нищо на обяд. Запътих се към кухнята. Видях брат ми. Толкова се зарадвах. Той е на 23 и живее в ЛА. Влезох в кухнята , прегърнах го, обърнах се и сърцето ми спря. Не можех да повярвам, че това се случва . Ако бях от по - чувствителните хора щях да се разплача, но не съм от тях. Осъзнах се. Усмихнах се и му казах:
"Здравей! Аз съм Рене Никол! Сестра му. "
Той отвърна :
" Приятно ми е! Аз съм Дилън О ' Брайън! "
Аз се усмихнах, доста срамежливо, и отвърнах :
" Да, знам кой си. Все пак си известен. "
Той се изчерви леко. Обърнах се към хладилника и започнах да търся нещо. И аз не знаех какво. Просто не исках Дилън да види, че съм по- червена от домат. Бързо си взех един банан и отидох в моята стая. Бъди беше до мен. Започна да лае радостно. Очевидно той усеща всичко. Казах му да замълчи, за да успея да си измисля извинение да излеза от къщата и да се срещна с най - добрата ми приятелка , Мадисън. Реших да изведа Бъди. Отидохме в парка . Разказах й всичко ( не, че имаше много за разказване, де ). Тя се разплака от вълнение. Мисля, че тези сълзи бяха в излишък. Тя много искаше да се срещне с него. Но се съмнявам, че това ще е възможно. Стояхме там един час и реших да се върна, за да не ме заподозрат родителите ми.
Дилън още беше вкъщи. Не, че имах нещо против , де. Родителите ми бяха в другата стая, а аз, Дилън и брат ми стояхме в хола, прави. Дилън се приближи до мен. Имах чувството, че иска да ме опознае. След около минута Дилън прекъсна неловката тишина и каза :
" Ъъъм. . Ами... На колко си? "
Аз се бях загледала в пространството и едва го чух.
" Кой? Аз ли? На 17. А ти? Оу, чакай, аз знам - на 23. "
Дилън се усмихна и каза :
" Хах, да. Малко е странно , но се свиква."
Усмихнах се. Нямах идея какво да кажа. И тогава каза нещо, което не съм предполагала, че някога ще чуя от него :
" Знаеш ли колко много съм слушал за теб! " И посочи брат ми. Усмихнах се, а брат ми се обърна и отиде до прозореца.
" Можеш да рисуваш добре, а? "
Дилън се усмихна. Аз просто кимнах с глава и отново се изчервих. И тогава Дилън каза :
" А знаеш ли, че ще спя у вас? "
Вътрешно умрях от щастие, но му отвърнах само :
" Хъх. Яко. "
Осъзнах, че това беше грубо , но Дилън каза, че му се пие вода и излезе. Тогава се намразих! Искаше ми се да си срежа вените и да пукна ето там, в средата на хола!
Брат ми излезр. Останах сама. И тогава Дилън влезе в хола с две чаши вода и каза:
" Ами топло е. Реших да взема вода и за теб! "
Благодарих му и казах:
" Какви са ви плановете за довечера? "
Той се усмихна до ушите и отвърна :
" Ами все още нямаме такива, но се надявам , че ти ще бъдеш част от тях. "
Тогава умрях вътрешно ( да, пак ). Той ИСКА да бъда с тях. И това определено НЕ беше просто едно: " Ако искаш ела с нас." Просто не бях на себе си.
Осъзнах се. Дилън ме попита как да ме нарича, а аз просто вдигнах рамене. Той каза :
" Ще те наричам Ник. Кефи ме. Но само аз ще те наричам така, става ли? Това ще е нещо като нашият приятелски прякор. "
Аз се засмях и се съгласих. Защо не, нали?
" Е, ще бъдеш ли с нас довечера? "
Той настояваше да му отговоря. Това беше много сладко.
" Имам ли избор? " казах аз, усмихвайки се. " Шегувам се! Нямам нищо против! "
Тогава очите на Дилън сякаш пресветнаха и той се усмихна широко. Телефона му започна да звъни, той го погледна и ми каза :
" Е , ще се видим довечера! "
След тези думи Дилън ми намигна и излезе от стаята. Помислих си : " Да, ще се видим довечера! Супер! До довечера! "