Момиче на име Рене Никол най-накрая среща истинската си любов, но преминава през много трудности и често е на ръба да се откаже от всичко... Но дали това е правилното момче за нея? Четете и разберете!
Исках да питам брат ми за съвети, защото той познава Дилън най-добре. Намерих го в моята стая. Разказах му всичко. А той ми каза думите, които едно момиче никога не би искало да чува: "О. Той се държи супер мило с всички! Сигурен съм, че не те харесва!" Усмихнах се, нищо , че ми идеше да се самоубия, и му казах да излезе защото трябва да се преоблека. В момента, в който вратата се затвори, аз рухнах. Защо той трябва да се държи така? Защо не като всички момчета? Очевидно възпитанието му е в повече! Ох, не е честно! Предишния ден се бях уговорила с Мади, така че трябваше да побързам. Истрих си сълзите и грима и се преоблякох в това:
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Намазах си една филия с шоколад и излезох с Бъди. Пак отидохме в парка. Там разках всичко на Мади. Отново се разплаках. Тя ме гушна, а Бъди започна да скимти и да ме ближе по крака. Колко умно животинче💗. Часът беше 15:47, а жегата - непоносима. Решихме да се приберем. Бъди беше толкова изморен. Стана ми жал за него. Тогава телефона ми извибрира. Погледнах го. Непознат номер ми беше писал просто едно: "Yo". Отвърнах : "?". А той: "😂😂😂". После написа : "Аз съм Дилън, глупи😂😜" . И тогава си изгубих настроенито. Той ми писа: "Искаш ли скоро да излезем навън???😮😛" Веднага изпратих : "Не". А той: "😔". И му отговорих пак: "Имам предвид, че е много топло, а и до сега бях навън. Нямам нищо против да излеза с теб☺" Той изпрати: "😄" "Ще ти се обадя по-късно, за да се уговорим😛" Аз нищо не отговорих. Не ми се излизаше с него след разговора с брат ми. Но все пак... Това е Дилън О ' Брайън... *************** Събитата мина доста скучно. В неделя Дилън ми се обади. Каза ми, че има къща в Далас (града, в който живея) и , че ще остане там още 2 седмици. Уговорихме се да излезем в петък, този път само ние двамата, защото брат ми днес заминаваше за ЛА. Когато Дилън разбра за заминаването му реши, че ще дойде с нас. Реших да не му се сърдя или отбягвам. Не е виновен, че харесвам всяко второ момче. И не е виновен, че е сладък... Както и да е. Скоро щаяхме да тръгваме към летището и за това се преоблякох в това:
