Моята Любовна История

Глава Втора - " Преспиването "

"Надявам се да си част от плановете ни. "
Не знам по какъв начин ме харесва. Не исках да се хвърлям в дълбоки води и после да излеза оттам с разбито сърце. Съобщих на родителите ми, че ще съм с Дилън и брат ми навън. Хубавото беше, че беше петък. Влезох в банята. След 40 минути киснене във ваната излезох оттам и се преоблякох в тези дрехи:

Направих си плитки и съставих план за вечерта на ум. Някой почука на вратата и влезе.
" След половин час тръгваме , окей?"
Това беше Дилън. Аз само се усмихнах и той излезе от стаята. Тъкмо щях да си сложа малко грим и да си поговоря с Мади.

**********

Беше 21:48 , когато погледнах часовника си. До сега беше много забавно. Бъди беше с нас. В този момент той се разлая. Всички се стреснахме, но аз бях най-уплашената, защото той се затича към нещо, а аз не можех да го спра и Бъди просто ме влачеше след себе си. Тогава се спънах и паднах на тревата. Изпуснах Бъди. Брат ми и Дилън ме догониха. Оказа се, че съм адски кална. Но това беше най-малкият проблем. Бъди го нямаше. Разплаках се. Брат ми не стоя и секунда и се затича към мрака. Дилън ме изправи. Аз се разплаках още по - силно. Той ме гушна. Стояхме така около половин минута и се затичахме към брат ми.

Беше 22:19. Бях отчаяна. Нямаше и следа от Бъди. Аз плачех с всичка сила, а момчетата ме бяха прегърнали. Не можех да повярвам, че загубих Бъди. Той ми беше всичко. Просто не можех да спра да плача. Някой се обади на брат ми. Дилън ме придърпа към себе си и ме прегърна още по - силно. Изведнъж брат ми се затича на някъде. И се върна с Бъди! Толкова се карах на кучето ми, но му се радвах още повече. Продължихме разходката. Паркът беше удивителен!

СледСлед разходката се прибрахме вкъщи. Нашите бяха излезли някъде. Поръчахме си възможно най - голямата пица и гледахме филм. След него се сетих, че цялата съм в кал. Преоблекох се :

Отидохме в някакъв клуб. Музиката беше хубава, но много силна. По едно време се разделихме. Малко се уплаших, защото бях сама. Тогава някакъв мъж се приближи до мен и ми каза нещо , което аз не можах да чуя. Вдигнах рамене и се опитах да се махна оттук, но не успях. И тогава човекът ми каза същото, но по-силно :
" Искаш ли да отидем у нас? "
Намигна ми. Толкова се уплаших. Стъпих назад и осъзнах, че съм до стената. Бях приклещена. Мъжът се опита да ме целуне. Отвратих се и му ударих шамар. Нямах избор. И тогава той падна. Дилън беше зад него. Той извика:
" Добре ли си? "
Аз кимнах, макар и още да треперех. Дилън ме хване за ръката и ме изведе от клуба.
" Тозибеше мъртво пиян. Аз само го бутнах, а той припадна! "
Каза Дилън смеейки се. Засмях се. Дилън стана сериозен.
" Той направи ли ти нещо? "
Аз настръхнах.
" Опита се да ме целуне..."
Дилън стисна юмруци. На него все пак му пукаше за мен. Благодарих му . Когато се обърнах видях брат му.
" Всички са толкова пияни! "
Той каза това, сякаш никога не е влизал в дискотека след 00 часа.
Все пак не се прибрахме. Отидохме в някакво барче. Дилън каза , че ще черпи и поръча по две шотчета и едно мохито за всеки. Малко се притесних, защото бях на 17. Дилън ме убеди да изпия поне единия шот. Сякаш гърлото ми пламна. Не понасях алкохол. Бармана бързо ми даде сок докато брат ми и Дилън се заливаха от смях. Гърлото ми сякаш се разпадаше на горещ прах. МРАЗЯ АЛКОХОЛ! Върнах мохитото, защото нямаше да мога да го понеса. Поръчах си сок ябълка.
Останалата част от нощта беше много забавна. Никой не се напи ( за радост ).
Беше 3:57 когато се върнахме вкъщи. На всички ни се спеше много. Заспах в мига,в който докоснах възглавницата.

* * * * * * * * * * * *
Когато се събудих видях Бъди в краката ми. Той дойде и започна да ме ближе. Сладуранчо. Дилън се събуди. Спали сме на големия диван в гостната. Той ме погледна, усмихна се и каза :
" Надявам се това да не беше последното ни преспиване заедно."
И ме гушна.