Моята Любовна История

Глава четвърта - "Предложението"

И тогава настроението ми си отиде. Защо ли? Ами, защото видях бившия ми. Защо ми уби цялото настроение?

Когато видите тези звездички ☆ да знаете, че ще ви връщам назад в спомените ми😄

☆☆☆☆☆☆☆☆

Бях седми клас. Тъкмо се преместихме от България в САЩ. В първата седмица от училище се запознах с почти всички момичета от класа, но всякаш само едно от тях говореше с мен с желание. Тя беше малко лудичка по душа ( като всеки друг човек, но малко повече), а и беше доста мила. Беше подценена от останалите момичета. Е, говореше доста, но това е подробност. Казваше се Мадисън, на галено - Мади. След два - три месеца станахме много добри приятелки. Бях решила да й кажа най - голямата ми тайна.
"Мади. Имам да ти казвам нещо."
Очите й блеснаха от вълнение.
"Харесвам Джаксън."
Тя ме погледна сериозно.
"Не си сериозна, нали? Да, доста е готин, но е женкар! Ще ти разбие сърцето."
"Е. Той не ме харесва. "
Мади ме изгледа с много объркан поглед и ме попита:
"Ти пък си го и питала?!"
Аз бързо й отговорих:
"Оу, не. Но съм сигурна, че не ме харесва. Защо точно мен? Защо не Рейчъл?"
Това беше момичето от класа ни, което беше с грим 24/7 и всички момчета я харесваха.
Джаксън беше седми клас също. Беше висок и красив. С кестенява коса, много тъмни очи, яко тяло, но студено сърце. Всички знаеха това, но когато той предложеше на момиче, тя нямаше как да му откаже. Връзките му никога не са били по-дълги от месец и половина - два. Всички му викаха Джак.

***************

Бях осми клас, когато тогавашната ми мечта се сбъдна. След часовете останах 5 минути, за да говоря с учителката по урока. Мислех, че съм останала единствена от осмите класове, но не бях права. Когато излязох от стаята някой ме хвана за ръката.
Обърнах се и видях Джак. Той се усмихна и ми каза:
"Знам, че никога не сме си говорили, но аз много те харесвам. Искаш ли да станем гаджета?"
Нямах думи. Погледнах го и му казах:
"Аз... а-а-аз н-не знам... Ще с-си помисля..."
Казах на Мади. Тя каза да не го правя. Но аз не я послушах и на следващия ден всички знаеха,че Джак си има ново гадже. Тогава Мади не ми говори през целия ден.

**************

И ето - бях десети клас. Джак още беше мое гадже. Очевидно любовта съществува и за него.
Събота. Бяхме се уговорили да се срещнем. Цял ден скучаех и тръгнах по - рано. Пристигнах там 15 минути преди уговорения час. Огледах се. И го видях. Но не беше сам. С него беше Рейчъл. И се целуваха. След минута тя стана, целуна го по бузата и си тръгна. Аз също си тръгнах. Но бях разплакана и тичах. Сърцето ми беше разбито на милиони парченца. След 20 минути той ми звънна. Аз затворих. Звъня още няколко пъти, но не вдигнах.
В понеделник изобщо не му обръщах внимание. След два дни той разбра какво знам. Той се натъжи. Разкрещях му се. Бях толкова ядосана.
2 месеца след раздялата ни. До този момент не си бяхме обелили и дума. Излизахме от час, когато той ме хвана за ръката. Опитах се да се издърпам. Той ми каза:
"Моля те, бейби. Чуй ме. Обичам те. Рейчъл беше грешка. Знаш, че тя е манипулаторка. Дай ми втори шанс. Това няма да се повтори. "
Дръпнах си ръката и му казах:
"Ще си помисля."
След една седмица пак бяхме гаджета. И същото нещо се повтори. Този път бях ядосана на себе си. Как можах да му повярвам?! От тогава не сме си говорили.

☆☆☆☆☆☆☆☆☆

Той се усмихна и се приближи към мен. Кимна и каза:
"Хей, бейбс!"
Как смее да ме нарича така?! Идиот!
"Как си?"
"Много по - добре от както скъсах с теб."
Той се натъжи, но продължи да говори все така енергично:
"Хей! Къде отиде онова енергично и щастливо момиче, което познавах?"
Признавам си, че определено знае как да говори с момичета.
"Хей! Къде отиде онова момче, което ме обичаше и правеше всичко за мен?"
Засегнах го, но той продължи със същия тон:
"Той стои пред теб!"
"Жалко," казах аз " защото момичето, което те обичаше отдавна си отиде!"
Той сведе глава.
"Моля те, спри. Обичам те. И ти го знаеш. Ако не изпитваш същите чувства, нека поне бъдем приятели. "
"Ами може. Защото аз отдавна не те обичам!"
"Спри да ми го натякваш! Имам предложение за теб. Нали знаеш, че съм модел?"
Оу, да. Забравих да споделя тази подробност.
"Е?"
Стана ми интересно, защото и аз искам да съм модел.
"Трябва ми партньорка за една фотосесия около Хюстън."
Защо не? Не ми пука какъв е и какъв ми е бил. Това ще е старта на моята професия!
"Хм... дай ми детайли и ще говоря с родителите ми."
Джак изглеждаше доволен. Щеше да заминава след седмица.
Мади и Дилън дойдоха малко след като Джак си тръгна. Разказах им всичко. Те бяха на моя страна. Сега само трябваше да убедя родителите ми.

Надявам се, че ви харесва💟 Ще продъшжавам да пиша всеки ден, така че очаквайте още много ъпдейти😊💛 Моля коментирайте вашето мнение за главата или цялата история💞