Момиче на име Рене Никол най-накрая среща истинската си любов, но преминава през много трудности и често е на ръба да се откаже от всичко... Но дали това е правилното момче за нея? Четете и разберете!
Съжудих се в 10:36. Трябваше да тръгвам веднага. Оставих бележка на Дилън, която гласеше:
Хей Дилън, Съжалявам, че не те изчаках да се събудиш. Много ти благодаря за страхотната вечер! Прекарах си удивително! Пиши ми!
XOXO
Много бъзах и отидох у Мади. Там закусвах. С Мади отидохме до нас, аз се преоблякох и взехме Бъди, за да го разхидим. Тоалета ми изглеждаше така:
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Мади ме попита: "Ти не го харесваш, нали?" "Колко пъти да ти казвам? Харесвам го!" "Каза, че си се отказала от него и то отдавна!" Учудих се. "Ама, как така?! Та аз го познавам едва от седмица!" "Никой не ти говори за Дилън!" Изобщо не разбирах за какво говори Мади. "Мадисън, нямам никаква идея за кой говориш! Жена, давай повече подробности!" " Оуууу, даааа! Аз казах половината диалог в главата ми! Говорех за Джак!" "Оооо!" Ох. Мади е много шантава. "Ами... не мисля, че го харесвам... Всъщност не. Не го харесвам!" "Супер. Защото ако го харесваше щях да те убия." И двете се засмяхме. Цялата разходка беше удивителна! От кога ли не сме си прекарвали така! Когато се прибрах беше 13:09. Бъди умираше от жега ( не буквално. Duh). Реших да си приготвя багажа. Щяхме да стоим седмица и половина, така че ми трябваха 10 тоалета! Е, нищо. Аз имах много дрехи.
Трябваше да се обадя на Джак. Той вдигна телефона и каза: "Хей, бейбс! Радвам се , че ми звъниш!" ТОЛКОВА ГО МРАЗЯЯЯ!!! Просто ми идеше да му забия един юмрук в лицето! Той знае много добре какво харесвам и го използва, но след всичко преживяно няма начин да харесам и дума излязла от устата му! "Колко пъти да ти казвам, ЧЕ НЕ СЪМ ТИ "БЕЙБС"?!?!" Той звучеше много спокоен: "Окей, де. Не викай. Какво има?" Ето. Пак го прави. Той много добре знае кои бутони да ми натисне, за да се успокоя. За това мразя бившите ми. "Така и не разбрах в колко и къде трябва да се чакаме?" така и не го бях питала. "Седмицата ми беше натоварена и ме се сетих да се обадя." Всъщност седмицата изобщо не ми беше натоварена. Просто ме мързеше да си помръдна пръста. "Няма нищо, Ники." отново беше спокоен и мил, което ме успокояваше, но и дразнеше. "В 9:00 автобусът с екипа ми ще дойде да те вземе. Ще те чакаме пред вас." Може Джак да е женкар, но пък и е много мил. "Сигурен ли си, че ще е удобно така. Смисъл..." "Да, спокойно, Ники. Всичко си е перфе! И извинявай за преди малко..." той се изкашля леко. "Когато вдигнах..." Мило е, че ми се извинява. Когато някой ми се извини ми е трудно да му се сърдя. "Ох... нищо. Ама повече не прави така! И... благодаря..." "За какво?!" Той звучеше учуден. "Ами за всичко. За това, че ме покани. Знаеш колко искам да стана модел. И за това, че ще ме вземеш от вкъщи. Не знаеш колко съм щастлива, че ще имам възможност да започна подобна кариера!" Присто усетих усмивката му, въпреки че си говорехме по телефона. "Няма защо, Ник. За теб винаги." "Не ме наричай Ник!" "Окей, окей! Извинявай! Не знаех, че толйова мразиш това име... Хайде оправяй се! Чао!" Не можах да му отвърна и той затвори. Знам, че е само седмица и половина, но не знам как ще издържа без Бъди. И тогаваме озари една страхотна идея. Защо да не го взема с мен? Започнах да си представям фотосесията ни с Бъди. Ще е толкова страхотно! Питах Джаксън дали става и той каза, че ако не го включим в снимките - може. Сега оставаше само съгласието на нашите. Питах ги и тях. Можете ли да се сетите за отговора? Казаха да! Реших да се обадя на Дилън. "Хей, Нииик!" Звучеше щастлив. Колко е сладичък само... "Хей, Дилън! Как си? Какво правиш?" "Окей съм. Ти? " " ЛЕЛЕЕЕЕ! На върха на щастието съм!" "Какво е станало? Знаеш ли, искаш ли да се видим след малко? И ще ми разкажеш всичко!" "ДААА!" И така разговора ни приключи.
**************
Беше 18:46 часа. Бях умряла от жега и бях близо до вкъщи (за радост). Толкова много си говорихме с Дилън, когато бяхме в парка. Разказах му всичко. Той ми каза, че е решил да се върне след един-два месеца. Толкова бях щастлива, че скоро пак ще го видя! Споделих всичко това на Мади по телефона. Тя сякаш неше по- развълнувана от мен, но ме предупреди за Джаксън отново. Неделята не беше много интересна. Когато си легнах, много спомени излпуваха в главата ми.
☆☆☆☆☆☆☆
Тъмните му очи се впиха в мен. "Толкова те обичам, Ники." Целуна ме страстно. Въпреки преживяното и аз го обичах. Седнахме на дивана и се гушнахме. Той беше само по боксерки. Тялото му е толкова красиво - добре оформено, перфектен тен. И също бе сравнително нежен. Да. Ето за това се влюбих в него. Много малко момичета са виждали него по начина, по който го виждам аз. Бяхме се събрали отново преди седмица. Ох, това перфектно тяло и тази негова красота. Дълбоките му, но нежни тъмни очи, изпълнени с любов. Ръцете му - които ме бяха обгърнали здраво, сякаш ме предпазва от невидима опасност, но нежно сякаш не иска да ме нарани. Сърцето му- усещах всеки негов удар. Гърдите му, те се изпъкваха и освобождаваха от въздуха толкова леко и прекрасно. Всичко в него бе толкова перфектно.
**************
Защо се бях хвърлила в този капан отново?! Защо?! Аз трябваше да се досетя, че той е прекалено голям женкар и няма да се промени толкова бързо! Мади ме предупреди! Сама съм виновна. Но никога няма да забравя смеха на онази тъпачка, Рейчъл. Смеха на победата. Тя бе отмъкнала Джак от мен и то за втори път. Нека си бъдат щастливи заедно. Моя си е вината. Сега не плача от тъга, че той ме изостави заради нея. Плача, заради глупостта ми, че го допуснах в сърцето си веднъж. Сега няма връщане назад.
****************
От много време не бях говорила с Джак. Когато го поглеждам чувам смеха на оная змия, Рейчъл. Но пък от както се разделихме с Джак не съм го виждала с Рейчъл. Все едно много ми пука! Да правят каквото си знаят!
☆☆☆☆☆☆☆
"Рене, стегни се!" казах си аз на ум. " Трябва да заспиваш! Утре е голям ден за теб! Пък и това е минало! Нищо вече не можеш да направиш!"
Hey yooo! Харесва ли ви? Е, дано! Сега ще имам още една свободна седмица и ще започвам училище😢 така че след тази седмица ще пиша доста по-малко. Некста ще дойде скоро! Чао 😚😚😚😚
