Стихии в разгар

57 9 0
                                    

Празнината у мен се разраства,

Зее и мракът надвива,

Сърцето не ще да пораства,

Самотата безмилостно, бавно убива.


Да плачеш вечер, а

През деня да се смееш

Толкова си далече, а

На ухо сякаш ми пееш.


Сълзи, скрити дълбоко,

Замазват видимостта измамна,

Сърцето прободено жестоко,

Огънят тогава бурно пламна.


Всеки път като затворя очи, си

Мисля за теб, а ти дори не се сещаш.

Какво очаквам, душата ми гори,

А ти с лед ме посрещаш.


И в крайна сметка не е приятно,

Даже и така да ти звучи.

Потушаваш всичко в мен, вероятно,

Аз се жалко опитвам никак да не ми личи.

I love(d) you [COMPLETED]Where stories live. Discover now