I love(d) you [COMPLETED]

Остани с мен, не се предавай

Колко неизплакани сълзи в сърцето си кухо таиш?

Не те ли е страх сама в тъмното да плачеш, да стоиш?

Демоните ти не са ли наизлезли тази вечер като хора?

Как успяваш да я скриеш всичката съсипваща умора?

Тънка струйка от покапващи сълзи напира да се извали,

Как да залича присъствието твое, мислено, от което ме боли?

Кажи на всички, които ще питат за мен, че просто е било твърде много,

Че раната е била твърде голяма, че сърцето порязано било е твърде дълбоко.

Тъмно и мрачно е, с вкус на току-що изплакани солени сълзи,

Кръв и наранено тяло, което в сумрака се опитва да пълзи,

Раните са жестоки и очите сами се затварят, опитай се да не се унесеш.

Защото ако го направиш, ще е завинаги и още повече болка ще донесеш.