Здравейте всички! Казвам се Беатрис Морган, на кратко Трис. На 17 години съм от Чикаго. Опитвам се да прекарвам повечето време навън около хората защото обичам да се запознавам с нови лица. Приятелите ми са всичко за мен, те са ми като семейство... Като стана дума за семейството ми... Имам си само татко и Луи. Луи е моят по-голям брат. Татко не прекарва много време със нас защото постоянно пътува заради работата си. Мама почина от кръвоизлив на мозъка преди 4 години. Отначало ни беше много тежко. Татко загърби работата си и само пиеше докато Луи не бе арествуан заради наркотици, тогава се съвзе. Така всичко малко по-малко си дойде на мястото. Аз успях да се съвзема най-бързо от трима ни заради приятелите ми. Те не ме оставяха и за секунда сама. Мисля, че това ви стига. Нека започваме.
Поредната сутрин. Погледнах колко е часът беше 13:38ч. станах и влязох в банята. Направих сутришните си процедури и отидох до гардероба. Извадих си едни къси сини дънки и черна блуза със бели райета. Пуснах косата си и я оправих. Когато бях готова слязох долу където бяха Луи и татко.
-Добро утро какво ще закусвамее?-попитах ги и отворих хладилника.
-Закуска ли? То вече е време за обяд.-каза ми татко без да отделя поглед от вестника.
-Имаше палачинки, но аз ги изядох.-опита се да ме раздразни брат ми.
-Няма нищо, ще си купя. -оплезих му се, а той се намръщи.
Качих се в стаята си и взех една черна малка чантичка. Вътре сложих телефона, ключовете и парите си, след това слязох долу. Обух обувките си и излязох. Телефонът ми звъдна, беше Натали, една от най-добрите ми приятелки.-Ейй, как си? Искаш ли да излезем след малко? Ще се обадя и на другите... О и довечера родителите ми ги няма, ще си направим пижамено парти.
-Супер. Аз отивам в закусвалнията на Мери, да се видим там?
-Става. - след това линията прекъсна.
Докато прибирах телефона си се сблъсках със едно момиче. Имаше руса коса и зелени очи.-Оп, извинявай, не гледах къде вървя.-извиних се аз.
-Няма проблем.-отговори тя. Загледах се във тениската й. Фен на Тийн Вълк 100%.
-Обичам този сериал!-усмихнах се аз и посочох тениската й, а тя я погледна и гледайки я каза:
-Аз също.
-Казвам се Трис. -подадох ръката си.
-Ния, приятно ми е.-също подаде ръката си.
YOU ARE READING
Как се случи?
Teen FictionКак се случи? Не спираше да си задава този въпрос, мислеше за него, не можеше да си избие усмивката му от умът си, дрезгавият му, но успокояващ глас, не можеше да спре да си мисли за него. Беатрис Морган е на 17 години от Чикаго. Тя е невероятно мо...