Глава 1

198 11 4
                                    

Здравейте всички! Казвам се Беатрис Морган, на кратко Трис. На 17 години съм от Чикаго. Опитвам се да прекарвам повечето време навън около хората защото обичам да се запознавам с нови лица. Приятелите ми са всичко за мен, те са ми като семейство... Като стана дума за семейството ми... Имам си само татко и Луи. Луи е моят по-голям брат. Татко не прекарва много време със нас защото постоянно пътува заради работата си. Мама почина от кръвоизлив на мозъка преди 4 години. Отначало ни беше много тежко. Татко загърби работата си и само пиеше докато Луи не бе арествуан заради наркотици, тогава се съвзе. Така всичко малко по-малко си дойде на мястото. Аз успях да се съвзема най-бързо от трима ни заради приятелите ми. Те не ме оставяха и за секунда сама. Мисля, че това ви стига. Нека започваме.

Поредната сутрин. Погледнах колко е часът беше 13:38ч. станах и влязох в банята. Направих сутришните си процедури и отидох до гардероба. Извадих си едни къси сини дънки и черна блуза със бели райета. Пуснах косата си и я оправих. Когато бях готова слязох долу където бяха Луи и татко.

-Добро утро какво ще закусвамее?-попитах ги и отворих хладилника.

-Закуска ли? То вече е време за обяд.-каза ми татко без да отделя поглед от вестника.

-Имаше палачинки, но аз ги изядох.-опита се да ме раздразни брат ми.

-Няма нищо, ще си купя. -оплезих му се, а той се намръщи.
Качих се в стаята си и взех една черна малка чантичка. Вътре сложих телефона, ключовете и парите си, след това слязох долу. Обух обувките си и излязох. Телефонът ми звъдна, беше Натали, една от най-добрите ми приятелки.

-Ейй, как си? Искаш ли да излезем след малко? Ще се обадя и на другите... О и довечера родителите ми ги няма, ще си направим пижамено парти.

-Супер. Аз отивам в закусвалнията на Мери, да се видим там?

-Става. - след това линията прекъсна.
Докато прибирах телефона си се сблъсках със едно момиче. Имаше руса коса и зелени очи.

-Оп, извинявай, не гледах къде вървя.-извиних се аз.

-Няма проблем.-отговори тя. Загледах се във тениската й. Фен на Тийн Вълк 100%.

-Обичам този сериал!-усмихнах се аз и посочох тениската й, а тя я погледна и гледайки я каза:

-Аз също.

-Казвам се Трис. -подадох ръката си.

-Ния, приятно ми е.-също подаде ръката си.

Как се случи?Where stories live. Discover now