Как се случи? Не спираше да си задава този въпрос, мислеше за него, не можеше да си избие усмивката му от умът си, дрезгавият му, но успокояващ глас, не можеше да спре да си мисли за него.
Беатрис Морган е на 17 години от Чикаго. Тя е невероятно мо...
Цяла нощ не мигнах. Защо Брент ми беше ядосан? Искам да знам, но той не ми казва. Какво трябва да направя за да ми каже? Ще помисля ако...телефонът ми ме извади от мислите ми. На екрана беше изписано името на Ния която ми звънеше. Вдигнах телефона и тя изкрещя. Нея пък да не я колят?
-Трис, Трис, Трииисс!!!!-извика.
-Нияя, Нияя, Ниияя!!-почти извиках също.
-Познай какво се случи снощи, видях, че ти също беше там. -имах чуството, че ми намигва.
-Какво се случи?-попитах развълнувано.
-Брент ще бъде мой кавалер на танците!!
-Това е невероятно. Много се радвам за теб. Нямам търпение да се ожените и да...-тя ме прекъсна.
-Уоу, чакай малко, момиче. Ти бързаш повече от мен.-засмя се.
-Просто искам да бъда шаферка.
-Ще бъдеш, обещавам.
-Мхмм.
-Ти какво си правиш?-аз си легнах обратно на леглото и казах:
-Лежа си.
-Защо не си на училище?
-Защо ти не си?-попитах я същото.
-Ами успах се..-отговори виновно.
-И аз. Искаш ли да излезем? Може да отидем на Лунапарк. Ще е забавно.
-Ти сериозно ли?
-Еми така и така не сме на училище, защо не?
-Хмм, добре. След час ела в къщи, става ли?
-Добре.-отговорих й и затворих телефона. Надигнах се от леглото и влязох в банята. Завързах косата си за да не ми пречи да върша процедурите си. Когато бях готова отворих гардероба и мислех какво да облека спрях се на сив потник, бяла жилетка и къси панталонки.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Обух си кецовете и бях готова. Преди да тръгна се погледнах в огледалото за последно и...даа. Забравих да си оправя косата. Нямах време да я оправям много затова я спуснах и срясах набързо.
