Как се случи? Не спираше да си задава този въпрос, мислеше за него, не можеше да си избие усмивката му от умът си, дрезгавият му, но успокояващ глас, не можеше да спре да си мисли за него.
Беатрис Морган е на 17 години от Чикаго. Тя е невероятно мо...
Събудих се и взех четката си за зъби от чантата и отидох в банята където се оправих. Облякох си сини къси панталонки, бяла жилетка и черен топ и обух ботите си чийто цвят беше смесица ог сиво и синьо.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязохме долу и с Джен закусихме набързо, а след това се качихме в колата.
-Е, какво ще кажеш ако Дийн те покани?-попитаме слагайки си гланц на устните.
-Ами естествено ще приема, но така неочаквано... малко е странно.-отговорих без да отделям поглед от пътя.
-Че кое му е странното? Ти си невероятно момиче, не мисля, че има нещо странно в това.
-Не знам дали да приема.-обърнах се към нея за миг и не осъзнах кога съм изпуснала волана.
-Трис внимавай!-извика Джен, а аз спрях колата на сантиметри преди да се ударим в едно дърво. Целя ми живот мина през очите ми.. Това беше наистина страшно, можеше да умрем.
-Какво ти стана?-извика Джен. -Добре ли си? Удари ли се някъде?-попита ме.
-Съжалявам, не очаквах да стане.
-Няма нищо, случва се. Трябва да внимаваш.-погледна ме притеснено.
-Да.-кимнах и отново запалих колата и тръгнахме към училище. За малко да закъснеем, но се справихме на време. Имахме история. Този предмет ми беше любимия. Обичах да научавам неща който са се случвали преди векове и нда. Часът свърши бързо. Събрах нещата си и излязох от класната стая и се запътих към шкафчето си. Оставих си учебниците по история вътре и взех тези по математика. Затворих шкафчето си и изведнъж Брент се появи.
-Ти пък какво правиш тук?!-почти извиках.
-Дойдох да видя Ния.
-Както виждаш не е при мен, а ето там.-посочих му с пръст една групичка момичета и момчета. Брент кимна и отиде на там, а в същото време забелязах, че Дийн идваше насам. Направих се, че не го забелязвам и отново отворих шкафчето си и започнах да го "подреждам" .
