Intelligence,feelings and vampires

«Глава 5»

ГТК
Двете момчета стояха втренчени в мен,а Ванеса се опитваше да не потъне в земята от срам. Обстановката беше крайно неудобна. Трябваше да направя нещо.
-Нека ви обясня. -започнах .
-Искам да разбера защо за Бога някой трябва да умира? -извика Джош и се изправи.
-И на това ще ти отговоря ,само се успокой.-изгледах го спокойно,а той седна ,подпирайки брадичката си на свитата му в юмрук ръка,а след това се подпря на масата.Изглеждаше като малко дете заинтригувано от приказката,която му четяха за лека нощ. Правеше го нарочно.Въздъхнах.
-Нека само не се паникьосваме. По-скоро вие,ангелчета. -те кимнаха-Появи се Люк.Преди да ме питате кой е ще ви кажа. Нес имаш ли нещо против?
-Разкажи им. -каза тихо. Кимнах.
-Люк е древен вампир,той ухапа Ванеса преди век. Разбарал е ,че Ванеса излиза с Джош,както и,че аз и Едуард сме "съучастници"-направих въздушни кавички ,а Едуард се намести на дивана.
-Той ни изнудва-проговори Ванеса.
-С какво?-попита Едуард
-С вас.-погледнах го. Двамата се спогледаха.
-Това да не е скрита камера?- огледа се Джош.
-На човек,който обича да се шегува,ли ти изглеждам? -изгледах го подозрително.
-Права си.-сведе глава.
-Заплаши ни с това,че ще ни издаде пред Института,а членовете му го слушат и изпълняват всяка една негова заповед. Ако те разберат,ще разбере и Съвета. Бихте ли желали да стане така?-погледнах ги.Поклатиха глава в отрицание.-Той поиска един от вас. Каза,че няма да ни издаде,ако един от вас се жертва.
-Аз ще отида.-каза Едуард.
-Няма начин.- изправи се Джош.-Братле,няма да го позволя.
-Не спорете. Няма смисъл. С Нес си мислехме ,че трябва..Ох, не съм си представяла дори,че ще се наложи да го кажа..-цапнах се и се скарах на себе си умствено. -Трябва да се обединим и да го измамим. Имаме два дена.
-Очакваш да надвием древен вампир и то за два дена? Много си самоуверена. - изрече Джош,повдигайки вежда.
-Какво предлагате?-попита Едуард.
-Трябва да разберем нещо за Люк ,което ще го изложи пред Института,съответно след това ще го изнудим.-казах.
-Доста добра идея. -каза Джош.
-Да ,но от къде ще измъкнем този кос?-Едуард ме погледна подозрително.
-Имам една идея.-Ванеса се усмихна доволно. Всички погледнахме русокосото момиче и зачакахме да ни разкаже планът си.
-Познавам един вампир в Маями. Живее на около 40 минути път от тук. Казва се Камерън,беше стар приятел на Люк преди години. Може би знае нещо.
-Добре,Нес,но дори и да знае ,защо би ни помогнал?-
попитах,тя тръгна да ми казва нещо,но Едуард я прекъсна.
-Ако разбере какво Люк иска да направи с нас,ще се принуди да ни помогне. Според вашите закони,ако вампир бъде хванат да убива някой друг стар вид като нас- ангелите,е осъждан на смърт ,както и всички вампири ,с които е бил по-близък. -всички го погледнахме изненадано,тъй като беше запознат много със закона. -Е,добре. Бих се похвалил с това,че чета много право.-засмя се нервно.
-Едуард ти си гений-възкликна Ванеса. Всички се засмяхме.
-Гладни ли сте?-попита Джош-О,извинявайте,забравих.-удари се по главата шумно. Ние пиехме кръв,като си го помислих коремът ми изкъркори.
-Ако сте гладни ще отида до ресторанта наблизо,аз бих пийнала кафе,а вие? -попитах ги. И тримата кимнаха. Джош и Ванеса ми казаха какво искат,но Едуард мълчеше.
-А ти?-погледнах го.
-Ще дойда с теб.-за миг замръзнах и бях готова да споря,но осъзнах,че той вече не беше в стаята.Взех портфейла си и тръгнах бързо след него. Настигнах го до входната врата и спрях.
Той се обърна и ме погледна безизразно. Как така не можех да разчета емоциите му,нима беше по-различен с нещо?
-Къде отиваш?-попитах го,тропайки с крак.
-До ресторанта.-отговори кротко.
-Въобще знаеш ли кой ресторант?
-Този на ъгъла. Не само ти обичаш да ходиш там.
-Ти откъде...няма значение.-реших да не показвам емоции-Да тръгваме. -казах и закрачих към дървеното ресторантче.
Той ме настигна.
-Исках да ти се извиня.-каза рязко.
-За какво?-попитах,забелязвайки,че подритва едно малко бяло камъче.
-За вчера,не трябваше да те карам да идваш насила.-погледна ме,а аз настръхнах.
-Няма нищо.-казах тихо.
Вървяхме тихо ,всеки се беше замислил. Беше късен следобед и слънцето залязваше. Небето бе придобил лилав цвят,а облаците бяха леко червени.
Умът ми мислеше единствено какво ще каже Камерън за ситуацията с Люк. Дали ще ни помогне? Ако не,трябваше да жертваме един от тях,дори не можеше да вземем друг "ангел" и да го предадем. Люк не беше глупав. Въобще даже.
-Ще успеем-сякаш прочел мислите ми,Едуард се обади,тихо,с леко дрезгав глас,но достатъчно ясно.Погледнах го подозрително и извърнах глава. Какво не беше наред с това момче. Не излъчваше емоции,имах съмнение ,че чете мисли. Дали е просто ангел? Мислите ми бяха прекъснати.
Бяхме пред дървената врата,Едуард я отвори и звънчето издрънча,леко и ефирно. Със слуха си чувах всеки един детайл. Хората в ъгъла говореха за бейзбол,готвачът в кухнята иска розмарин,чувах дори дишането на Едуард. Сърцето му,дори пулса. Но не можех да разбера неговите чувства.
-Ехо..-размаха ръка пред лицето ми,осъзна ,че вече съм се върнала в реалността и попита.-Какво трябва да вземем?
-Лате с шоколад,мокачино без захар,дълго кафе,супа с морски дарове,пилешки шишчета ,както и салата "Цезар",а и каквото искаш ти. -той кимна. Седнах на една от масите и зачаках Едуард да поръча. Чух как милата жена му казва да изчака 10-15 минути. Тъмнокосото момче седна срещу мен и противно на моите очаквания ,впери синия си поглед през прозореца. Не гледаше нещо конкретно. Взираше се сякаш без посока. Все едно не беше духом тук. Стана ми скучно.
-Едуард. Исках да ти се извиня за вчера.-той ме погледна и аз веднага съжалих ,че съм казала точно това.
-За кое по-точно,Кат..рин? -добави след известна пауза.
-За това ,че бях мъничко груба и че избягах. Аз..просто съм такава.-добавих твърдо.
-Каква?Недопускаща никой и нищо до себе си? Знаеш ли Катрин?-вдигнах погледа си и го погледнах. -Ще направя всичко,само ,за да те опозная. -потрепнах. Това момче беше лудо. Аз съм груб човек,не можех да повярвам,че някой искаше да ме опознае.
-Може и да не ти се вярва ,но е така.-отново го направи.Отново сякаш влезе в главата ми. Погледнах го . Започна да казва нещо,но милата жена от касата ни прекъсна и поръчката беше готова. Едуард взе чантите . Вървяхме към апартамента ми  ,когато се чу писък.
Обърнахме се ,а там ,там беше нещото ,което дори не си бях представяла. Едуард изпусна храната. Зъбите ми се показаха рязко,пробивайки дупки в долната ми устна. Изсъсках.