Intelligence,feelings and vampires

«Глава 1»

Гледната точка на Катрин.
Стоях в една тъмна улица без изход,причаквайки жертвата си. "Гладна съм"помислих си.
Беше 2:56 през нощта,а нощният живот в Маями беше в разгара си.
Две момчета се прибираха от някъде,видимо доста пияни. Не обичах сместа на алкохол и кръв,но тази вечер това бе единственото ,което успях да хвана. Едното момче беше с руса коса,слабо,не много високо ,облечено в черни дънки и някаква тениска,изглеждаше на около 19 години.А този до него,беше висок,тъмнокос,облечен в дънки и кожено яке. Не ми хареса начинът им на обличане,но пък кръвта миришеше доста обещаващо.
Приближих се с няколко крачки и те забелязаха присъствието ми.
- Хей,на къде си тръгнала?-насмешливо подвикна русокосият.
-Сигурен ли си ,че искаш да знаеш?- отвърнах тихо,но достатъчно ясно ,за да ме чуят.
-Да.- извика той ,а след това се засмя гръмогласно.
Доближих се ,а двамата се изненадаха от скоростта ,с която се движех. Отидох до русокоското и му казах :
-Странно е,когато жертвите се опитват да бъдат забавни..

Той потърси с поглед приятеля си ,а аз се възползвах от оголеня пред мен врат. Зъбите ми се появиха с такава скорост ,че направиха две малки дупки на долната ми устна,от които потекоха тънки струйки кръв. Хванах главата на жертвата и забих зъбите си в сухожилието му. Усетих приятен тръпчив вкус в устата си. Гладът ми беше задоволен. Чух стъпки . Обърнах се и видях как приятелят на момчето,което държах в ръцете си,бяга. Пуснах русокосия и се затичах към тъмнокоското. Без да се замислям впих зъбите си във врата му. Не обичах плячките ми да бягат.
Реших ,че гладът ми е задоволен и тръгнах към дома си.

Десет минути по-късно бях в скромният си апартамент,състоящ се от хол,кухня,спалня,баня и тераса. Не беше голям,но на мен ми стигаше.
Бях изморена от лова и реших,че трябва да поспя. Приготвих се , отидох в спалнята си,дръпнах завесите и пуснах щорите.Легнах и се замислих за живота, който имах преди да бъда превърнана в хищник ,бях нормална,имах толкова много приятели,които вече не са сред живите. Бях на 18 ,завършвах гимназия,беше деня преди бала,всички се вълнуваха ,както и аз. Прибирах се късно от едно парти ,бях пред дома си ,когато нещо със скоростта на светлината се приближи и заби зъбите си във врата ми,от тогава съм на 18. Изминаха 143 години,а аз не съм остаряла и със секунда.Иска ми се отново да съм нормална,нима няма някакъв начин?Мозъкът ми не работеше нормално и аз неусетно потънах в дълбок сън.

Гледната точка на Едуард
Денят не бе особено интересен. Имахме ангелско събрание,което се проточи 3 часа. Членовене от Съвета обясняваха за мисиите,заклинанията,отварите на новобранците.Бях изключително изморен. Късно вечерта получих мисия. Отнасяше се за едно момче болно от рак в Маями. Трябваше да му помогна,да бъда до него и да му вдъхна надежда.
Изпратих анализ на Съвета и се запътих към Маями.

Бях в болнична стая,в сърцето на града.
Момче на около 8 години лежеше в бялото легло,по ръцете си имаше абукати ,които помагаха на системите да се вливат в кръвта му. Лицето му беше бледо. Вените прозираха под брадичката му. На врата си имаше някакъв медальон ,може би получил като подарък . В стаята миришеше на лекарства,хипохлорид и на някаква остра неопределена миризма. Докоснах ръката му. Усетих как топлината премина в крехкото му тяло. Сякаш лицето му придоби нормален вид. Вените се скриха.Той отвори очи. Погледна ме невярващо. След секунди размисъл той проговори.
-Кой си ти?
-Аз съм ангел,който ще ти помогне да се справиш с болестта си. Звучи налудничево ,но ние съществуваме и винаги сме тук,за да помагаме на вас,хората. Само ми обещай нещо.
-Добре.-отговори тихо.
-Трябва да правиш това ,което ти казвам и най-вече да бъдеш силен. Нали?
- Обещавам.
- Семейството ти много държи на теб,знам,че ти също държиш на тях. Трябва да се пребориш и да продължиш напред. Заради тях. Заради теб. Заради нас. Виждам бъдещето ти,Марти.- той ме погледна изненадан,от това,че знам името му- Виждам те като добър син,баща и съпруг. Виждам те като успял човек. Не бива да се предаваш. Ще се опиташ да се справиш
с това,нали?
-Ще опитам.-отвърна плахо.
-Заспивай,аз ще съм до теб тази нощ.
Момчето кимна и затвори очите си. Изчаках го да заспи .
Направих ритуала ,за когото бях дошъл.
Това беше типичен рецитал на част от Библията. Свещенно заклинание.
Бях готов с мисията си. Реших,че трябва да се прибирам.

Летях над високите небостъргачи,слушайки смеховете и виковете на хората ,шуменето на колите и автобусите. Макар че бе късно,градът сякаш не спеше. Обичах този град,но никога не съм успявал да се слея с хората,да живея като тях,защото аз съм ангел,виждам болката и чувам мислите им без да го желая. Не след дълго бях в дома си. Отворих вратата и натиснах ключа за осветлението. Налях си чаша вода и отпих жадно.
Изпратих отчет на Съвета. Отворих вратата на спалнята ,оставих Библията на нощното шкафче ,загасих лампата и с нетърпение се настаних в
леглото , затваряйки очи. Но не можех да заспя. Мислите ми се въртяха около света на смъртните.. защо да не опитам да се слея с тях? Да ходя на работа,след това да се прибирам,да си правя вечеря,да излизам по заведения с приятели или да ходя на кино,да си намеря приятелка и да прекарвам време с нея ? Бих могъл да говоря със Съвета утре. Бих могъл. Очите ми натежаха,а аз не се опитах да ги отворя отново.

П.С Това на снимката е Едуард (Зак Ефрон).