Intelligence,feelings and vampires

«Глава 6»

ГТК
Изпускайки торбите, Едуард започна да излъчва бяло-жълта светлина. Бях чела достатъчно ,за да знам,че при ангелите това е защитна способност,както при вампирите са зъбите. Е,моите вече бяха на показ. Погледнах Едуард ,стоеше неподвижно , дишайки неравномерно. Поех си въздух.
-Люк. -обърнах се към мъжа държащ едно русо момиче,махащо бясно с ръце и крака,това момиче беше най-добрата ми приятелка - Ванеса.
-Ах,Катрин. Нима не си помисли ,че не знам какво замисляте?-изрече бавно той,стискайки Нес по-силно.Забелязах ,че в ръката си държи вампирско копие.(Единственото нещо,което може да убие вампир. Представлява дървен нож,със специални знаци.)
-Виж,пусни я и нека поговорим. -каза Едуард бавно и ясно. Люк се засмя и погледна ангела с любопитство.
-Ти трябва да си Едуард,нали така?
-Да,но това какво значение има?-повдигна вежда той.
-Ще я пусна. - Люк не отговори на въпроса . Тръпка премина през тялото ми. Знаех,че няма да я пусне просто така. Къде беше Джош?Дали е жив?
-Какво искаш?-повиших тон,макар бяхме на няколко метра.
-Катрин,за това те обичам. Винаги си много досетлива. Познаваш ме. - усмихна се Люк. -Искам теб.-каза той и погледна Едуард. През тялото му не премина нито една емоция.
-Не!-извиках,а двамата се втренчиха в мен.Осъзнах се след известно време и казах бавно:
-Къде е Джош?
-Кой? -Люк направи любопитна гримаса.
-Знаеш за какво ти говоря ,не ми губи времето.-изсъсках.
-Значи няма да имаш против да убия тази млада дама така,както я превърнах във вампир? Добре тогава.-каза той и засили острието на копието към гърдите на Ванеса
-Спри!-извика Едуард ,толкова силно и дрезгаво,че ме учуди. Погледнах го с благодарен поглед,а той тръгна към Люк с бавна,но уверена крачка.
-Твой съм. -изрече тихо.
-Чудесно,много се радвам да го чуя .-засмя се вампирът. Отдалечи копието от сърцето на Ванеса,пусна я ,а тя моментално се озова до мен. Едуард извърна поглед към мен ,а по устните му прочетох "Намери ме",тогава Люк го сграбчи и изчезна. Ванеса заплака. Седнах на земята и я прегърнах. Не знам какво щях да правя ,ако тя беше пострадала. Люк е такъв измамник. Не дава избор. Той просто отнема това ,което желае. Сега Едуард и Джош(най-вероятно) са в ръцете му. Не мисля ,че ще ги затвори в клетка и ще ги храни като кучета. Ще направи нещо много много лошо. И ние трябва да го спрем. Ако бяха непознати не би ми пукало. Но те не са такива..

Два часа по-късно бяхме вкъщи.
Взех това,което беше останало от кафето и започнах да пия.
-Нес,не искам да те насилвам,но ще ми кажеш ли какво се случи?-попитах тихо.Тя кимна.
-Когато излязохте ,някой звънна на вратата. Помислих,че сте забравили нещо. Отворих ,а там беше Люк. Не ми позволи да кажа нищо. Завърза ни.-погледът и се насочи към два дървени стола в ъгъла на стаята . Нямаше следи от въжета ,но не се и изненадах. Люк не оставаше следи след себе си. -Започна да ме изнудва. Повтаряше ,че ако кажа на Института нещо ще убие и мен,и теб. После взе Джош. -каза тя и една сълза се стече от окото ѝ.
-Значи и двамата са там.-казах го обобщавайки фактите. -Трябва да ги намерим Ванеса. Веднага трябва да отидем при Камерън. Незабавно. -казах ,ставайки . Взех каквото ми трябваше и вдигнах Ванеса от пода. Избърсах сълзата ѝ .
-Ще ги намерим. Обещавам.- успокоих я и затворих вратата зад нас.