ГТК
Беше петък. Събудих се отново от телефона си,но този път не бе съобщение ,а обаждане. Е познайте кой беше. Ванеса. Изръмжах глухо и се пресегнах към телефона ,стоящ на нощното шкафче.
-Да,Ванеса -измрънках сънено.
- Оо,Кат,де не би да те събудих?
- Малко. - засмях се,потърквайки очи.
- Извинявай,но е 12:32 и си помислих,че си станала.
- Няма нищо,кажи какво има?
-Ами снощи не ми се обади ,а просто си тръгна от партито и се притесних.- ох.. съвсем бях забравила да и пратя съобщение.
- Съжалявам,Неси (галеното на Ванеса) ,съвсем забравих да ти пиша,а и онзи Едуард реши,че трябва да ми досажда,пфф..- чух гръмогласния смях на Ванеса от другата страна. -Смешно ли ти е?
-Всъщност,да. Джош ми разказа,колко много са си говорили за теб след партито. По-скоро Едуард е говорил за теб.
-Шегуваш се!Ще си поговоря с това момче довечера.
-Довечера? -Нес попита любопитно.
-Съгласих се да излезем на среща.-тя изпищя-Нооо го направих само ,за да ме остави на мира.
-Както кажеш.. е къде ще ходите?-развълнувано започна да ме разпитва.
-Нес,не ме интересува. Мразя ангелчета. Просто не исках да си имам работа с Института. Знаеш какъв е закона. А ти определено го нарушаваш.
-Оо,я стига-възмути се тя-Нима казваш,че не ти е симпатичен?
-Не,въобще. Бих казала,че е досаден и нахален.- отегчено отвърнах.
-Ясноо..-подозрително извика.
-Нес,не искам да си имам работа с Института. Ако някой разбере,ще ни изгорят. Сигурна съм ,че с тях ще стане същото.
-Стига де,никога не са ни хващали.
-Не желая и да става. Ще затварям.
-Добре ,Кат. Приятно прекарване с господин Едуард -засмя се и затвори преди да съм я смъмрила.
Защо се забърках с този. Дано никой не ни види. Идея си и нямам какво ще ни се случи после.
Излежавах се в леглото почти цял ден. Реших да почета книга.
Беше 17:30 ,когато се измъкнах от топлото си легло и отидох с бавни тромави крачки до банята. След това накъдрих леко косата си ,напръсках я с лак и прокарах пръсти през къдриците,за да ги направя естествени.
Сложих си коректор,очна линия и спирала,облякох една лятна червена рокля,обух обувки на платформа. Взех една малка чантичка и сложих там всичко най-необходимо.Като по часовник Едуард се появи .
-Изглеждаш..доста добре. -усмихна ми се той ,подавайки ръката си.
-Благодаря-казах студено ,отказвайки поканата да хвана ръката му. Той леко се смути.
-Къде отиваме?-попитах.
-Мислех да те заведа на едно място.-каза притеснено ,аз кимнах.
Вървяхме нормално около 40 минути и стигнахме една гора на запад от Маями. Едуард беше много наивен.
-Трябва да се придвижим навътре в гората.
-Ще стане бързо. Хвани се за мен.- той се хвана за кръста ми ,а аз използвах своите умения. За секунди се намирахме на една поляна. В средата имаше опънато одеяло . Едуард погледна нагоре и каза:
-Гледката тук е наистина добра.
Бях съгласна. Тук беше наистина красиво. Бих казала и романтично,ако не бях в присъствието на ангел. Едуард седна на одеялото и ме подкани да го последвам.Седнах бавно и свалих внимателно обувките си. Кръстосах краката си и легнах назад. Едуард ме последва. Пред мен бяха милиардите блещукащи звезди. Сякаш хиляди очи ме наблюдаваха.
-Кат..-обърнах се-Тоест,Катрин. Разкажи ми за себе си.
-Едуард. Не искам да бъда рязка,но не съм тук,защото ми е приятно. Тук съм, защото ти буквално не ме оставяш намира. След тази среща би било добре да не се навърташ наоколо. Не искам да се разправям с Института. Предполагам,че и ти не искаш неприятности със Съвета.-казах бързо.Той си пое въздух.
-Катрин..единственото ,което искам е да те опозная. Изглеждаш мила.
-Не бъди наивен.-засмях се.
-Ако не искаш да стоиш тук с мен,можеш да си вървиш-каза той и наведе глава.
-С удоволствие. Не искам неприят..-чу се шум зад нас.
-Какво беше то..-прекъснах го
-Шшшт-доближих се до източника на шума. Чу се трясък. Храстът се раздруса и пред мен внезапно изскочи катерица. Изплаших се и зъбите ми веднага се показаха.
-Просто катерица.-обърнах се към Едуард.
-Много смело от твоя страна.-засмя се Едуард.Зъбите ми се прибраха,а тъмнакоското беше забил поглед към тях. Забеляза,че го наблюдавам и отвърна погледа си. Отидох до одеялото,взех обувките си и с бързината на един вампир излязох от гората, бягах по улиците на Маями и не след дълго бях пред дома си. Стана ми леко гадно,за това ,че оставих Едуард сам без да му дам обяснение. Миг по-късно си напомних,че никой не заслужава съжаление. Истината бе ,че въобще не исках да се прибирам. Но не исках да стоя с Едуард. Подминах вратата на дома си и се запътих към един местен ресторант ,в който предлагаха чудесно кафе. Коремът ми къркореше. Не бях ловувала отдавна. Е,преди да изпия едно кафе,ще си хвана някой смъртен.
Както вървях и очаквах някой простосмъртен да мине ,видях залепена брошура за парти с костюми на около две преки от тук. Чудесно. Запътих се на там. Тази вечер щеше да има пир. Обадих се на Ванеса. След третото позвъняване тя вдигна.
-Нес,какво правиш?
-Кат? Ти не беше ли на среща?-изненадано попита тя.
-Дълга история. Искаш ли да се видим,ще ти разкажа и след това ще се позабавляваме на едно парти с костюми?
-Разбира се ,къде си?
-Нека се видим на въпросното парти.- казах ѝ адреса на мястото и затворих.Бях пред стара сграда,с олющена боя и прозорци заковани с дъски. Добро местенце. Чуваше се силна музика. Без нея ,никога не бих предположила,че тук има парти.Ванеса се появи.
-Хей,Кат!
-Здрасти ,Нес.
-Преди да влезем искаш ли да седнем някъде и да ми разкажеш?-кимнах.
Настанихме се на една пейка и и разказах всичко от началото до края. Тя не ме прекъсна,единственото ,по което разбирах ,че ме слуша бяха гримасите,които правеше.
-Била си много груба. -това бяха първите думи ,които тя изрече,след като свърших с разказа си.
-Той го заслужава.
-И как по-точно? Просто е бил мил.
-Нека не се залъгваме ,Нес. Никой не се заема с човек ,с чийто род не се разбира. А родовете ни наистина не се разбират. Или е луд ,или иска нещо.
-Може би си права. Хайде да влизаме.-каза замислено.Запътихме се към вратата на порутената сграда.
-Кат..-Ванеса спря шокирана.Извърнах глава. Пак ли той. Какво търсеше тук?
-Ти..-промълвих гневно.Това на снимката е Ванеса (Scarlett Johansson) Много бих се радвала да чуя мнението ви :)
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Intelligence,feelings and vampires
FantastikВърховният свят е един безкраен предел на човешките и не толкова човешки способности. Катрин се храни с кръв. Убива. Ранява. Тя не е от света на тези ,които съжаляват околните. Едуард е ангел. По душа и по природа. Изпращан е на мисии,за да помага...