Дневникът

Решението, дом, проблеми и първо влизане в дневника .

Нашата героиня много се двоуми дали да задържи дневника или не. Тя знаеше, че ако се откаже може да изпусне голяма възможност за голямо приключение, но ако съдеше по бележката ако приеме ще бъде подложена на опасности. Дали си заслужава риска да приемеш едно непознато и опасно пътуване в друг свят. Според мен да, но дали и според новия собственик на дневника. И ето, че тя взе своето решение и то е да го задържи. В следващия миг дневника се затвори и вече имаше собственик и неговото име бе изписано на корицата със златисти букви които образуваха името Джесика. И ето, че новата собственичка се огледа и откри, че вече станало нощ. Затова прибра дневника на сигурно място и легна да спи.

Минаха няколко дни от както Джесика за последно отвори дневника и ето, че днес е деня в който почивката свършва и трябва да се върне в родния Пловдив. Деня на нашата героиня мина скучно след като се прибра си оправи багажа и изкара дневника. Реши , че е време отново го отвори, но за нейна изненада той бе заключен. Опита да го отвори още няколко пъти, но всеки път беше безуспешно. Затова се отказа, погледна часовника и откри, че трябва да слиза да вечеря с родителите си. По време на вечерята се скара с тях защото не излиза много навън, а е все забила нос книгите. И така Джесика се качи ядосана в стаята си. Взе дневника и пак се опита да го отвори и този успя, но щом това се случи тя изпадна в безсъзнание на леглото си.

Джесика бавно отвори очите си и усети, че лежи на чуждо легло. Огледа се и установи, че се намира в момчешка стая. Поогледа още малко и забеляза момче в ъгъла на стаята. Нашата героиня се поизправи за да попита нещо, но момчето я изпревари.

- Здравей, предполагам, че имаш много въпроси и се чудиш какво става тук, но имаме малко време. За това моля те изслушай ме и след това ако има още време ще отговоря на въпросите ти.- тя само кимна с глава и момчето продължи.-Добре да започнем с това, че ти си в дневника, а аз съм ти нещо като наставник докато си тук и само ти ме виждаш. Можеш да влизаш само нощем и привечер когато слънце започне да залязва, защото когато при нас е нощ при вас е ден и когато тук се стъмни ще се връщаш в твоя свят, а през деня ще можеш да пишеш своята собствена история. Когато се събудиш ще намериш ключ за дневника до теб за да можеш да го ползваш през деня. На кратко мисля е това имаш ли въпроси.

- Да, как се казваш? Няма ли да ми разкажеш нещо повече за историята?- попита с недоумение.- Иначе утре как ще знам какво да правя?

- Съжалявам времето ни свършва. Мога само да ти кажа,че името ми е Томас и да ти обещая, че утре ще имаме достатъчно време да ти обясня за историята и за героинята ти. Тази вечер имахме само половин час и той вече изтече. До следващото ти влизане. Чао.

- Чакай аз имам още въпроси.- но ето че тя вече се събуждаше и последните думи ги каза в нашия свят. Погледна часовника и откри, че е десет и половина беше минало само половин час откакто отвори дневника точно както бе казало момчето. Огледа се да намери ключа за вълшебната тетрадка и видя красива гривна талисман с 12 скъпоценни камъка по нея. Сложи си я и тя полепна по ръката и .Опита се да я свали, но се получи гривната вече бе нейна както и дневника и сигурно и тя щеше да изчезна с дневника. Джесика изведнъж почувства умора затова легна и заспа този път в собствените си сънища.