Дневникът

Първи ден като писател

   След като Джес се събуди на следващата сутрин побърза да излезе. Отиде на любимото си място, където отваряше сърцето си и от там почваха всички истории които пише. Това място се намира на Небет тепе. Преди време там Джес откри зад една от руините таен проход, който води до малка полянка от която се вижда целия Пловдив. Днес както никога бързаше да стигне до там, но както пристигна я чакаше неприятна изненада . На тайното и място имаше натрапник с гръб към нея стоеше момче с рижава коса и се любуваше на гледката. За да му пивлече вниманието Джес се изкашля леко.

-Кхм извинявай, но какво правиш тук?- попита със заядлив тон.

- Наслаждавам се нагледката.- каза го с безразличие, което раздразни още повече нашата героиня.

- Как откри това място нямаш право да си тук? И кой си ти ?

- Аз съм Людо. А на другия ти въпрос открих мястото случайно и до колкото ми е известно това е свободна държва мога да съм където си поискам.- след тези думи момчето се обърна момчето изглежда беше на нейната възраст с черни очи и със стройна фигура.

- Оф чао! Нямам време да се занимавам с теб.- Джес се жбърна да си ходи, но момчето хвана ръката и попречвайки да си тръгне. Това стресна нашата гераиня заради което изпусна дневника си .

- Не аз ще си тръгна, но първо ми кажи името си.- Джеси сведе очи да осмисли ситуацията в която се намира и тогава съзря дневника си. Момчето проследи погледа и , наведе се и взе дневника.

- Върни ми го той е мой! И не се проб...- всъщото време Людо прочете корицата.

- Хмм интересно заглавие Дневник на тайните не разказани истории на Джесика. Джесика така ли се казва?

- Не е твоя работа върни ми го! – след тези думи нашата героиня протегна ръката си за да получи дневникът.

- Ще ти го върна и ще си тръгна след като отговориш на въпроса ми!

- Оф хубаво да името ми е Джесика, а сега ми върни тефтера.

- Е не беше толкова трудно нали ?- след тези думи момчето и върна книгата – Довиждане Джесика ще се виждаме.

- Мечтай си!- провикна се . След тези думи двамата младежи се разделиха. Докато вървеше Людо си мислеше за нашата героиня и определено искаше да я види пак. През това време Джес се отпусна и се настани на любимото си място. Мина с гривната над дневника и той се отвори на първата празна страница, но имаше един проблем. Останала сама пред белия лист не знаеше какаво да напише. Мина се време и ето вече знаеше за какво ще пише вдъхновена от любимия си автор Джос Стърлинг започна да пише вълшебнотоприключение което ще бъде изживяно от някой в друго измерение.