Училище...
Пак ги бяха извикали в класната стая .Някой беше направил нещо...Отново...
- Кой? Кои? Кой по дяволите счупи вазата ? - класната крещеше . Никой не я слушаше . Знаеха кой е ...И какво от това . Те нямаше да предадат приятел. ОК. Счупил я ,е и , и без това само за тази година това им беше 16-събиране на класа заради поведението им. - Ама вие наистина се били задружен клас...Добре тогава . Всички ще купите нова ваза . -
все също безразлично изражение бе изписано на лицата им. Госпожата им не сдържа :
- Хей на вас говоря . Това да не ви е основното . Намирате се в гимназията . Вече втора година сте тук , а още не сте се научили . Това ,че сте първи по успех, не оправдава постъпките ви. Утре искам нова ваза на бюрото си. Свободни сте.
- Боже , не я понасям . Защо трябва толкова да се ядосва !?
- Да , ще 'и купим нова ваза...
- Хей Хару . Благодари ни ,че не те издадохме .
- Защо!? Миналия път и аз вас не ви издадох за ... - отговори им високо момче .Приличаше да повечето - тъмни очи, тъмна коса ,бял - единственото което го отличаваше бяха червените кичури и белега на рамото. Сбил се с някакъв на улицата . Престъпникът извадил нож... и сега Хару си имаше белег.
- Да, да . Както и да ...- прекъснаха го съучениците му. Всички се усмихнаха като на шега. Личеше си че са задружен клас.
- Хей Сора . Днес ще идвах ли да ритаме ?
- Зает съм. - В тъмно- кафявите очи на 17-годишният младеж се четеше досада. .Обу се и тръгна.
- Ама ти никога не идваш. - подхвърли едно от момчетата.
Чакаха влака.
- Сора - махна му момиче от класа му. Загледа се в косите 'и Можеше да седне върху дългите си коси с цвят на узрял кестен . А очите 'и, очите 'и бяха топли и нежни. В неговите очи тя беше толкова сладка,бяла, малка и нежна ,но в същото време умееше да си присвои всяко сърце от силния пол . Поздрави я .
Класа се качиха се на влака. Както обикновено момчетата се правеха на кавалери и отстъпваха на момичетата седалките. По- точно в началото се правеха. С времето образа стана част от тях.
Един след друг слизаха . Такуми Сора слезе на спирката и махна за довиждане на класа. Обърна си и тръгна.
- Прибрах се.- събу се и тръгна към стаята си.
- Пак закъсня .- ума на големия беше другаде.
- Пак ни задържаха. - отговори му без да се обръща.
- Този път какво...?
- Хару счупи вазата на класната.- отвори вратата. Хвърли си чантата. Преоблече се и отиде в кухнята при брат си. Хвърли поглед на листите на масата - Записки?
Брат му кимна .Сора отвори хладилника извади готов рамен . Наля вода и седна да яде.
- Мразя се! -изкрещя студентът. Облегна глава назад. Въздъхна...
- Какво пак!? -попита малкия с все същото малозаитересувание както обикновено.
- Не мога една таблица с болести да науча, а съм тръгнал да ставам лекар...- въздиша . Подхили се изведнъж. - Няма пък!
Сора погледна таблицата. Заемаше почти цялата страница. С много квадрати , запълнени до последното свободно място от дребен нечетящ се шрифт. Батко му беше хванал тетрадката с двете си ръце. Очите му изпиваха всяка дума. Всяка буква. Той беше решен. Ще успее. Знаеше го. Искаше го. Нямаше друг избор . Той вече беше закрачил по пътя на съдбата си. И никой нямаше да го спре. Още по малко някаква си таблица. В този момент момчето изпита възторг. Възхищение от брат си. Направи крива усмивка:
- Ти си луд! - студентът не се обърна .
Сора дояде рамена. Хвърли опаковката и тръгна да излиза.
- Къде ?- спря го батко му .
- Днес съм на тренировка.
- Вярно, забравих .Тръгвай.- направи му с жест да изчезва. Такуми се обърна. И затвори от външната страна.
