Мъжът в креслото на домакина изглеждаше като счетоводител, който поддържа форма с тичане,плуване и бокс. Вежлив, спретнат и мил по един тих, джентълменски начин. Държеше и тръскаше пурата си така, както са способни единствено истинските английски господа. Онези, родени в тъй аристократични семейства с толкова синя кръв и стари пари, че бащата на техния бог си пие уискито на бридж всяка неделя в именията им.
Освен това беше абсолютно смъртоносен. Кай изключително рядко можеше да наздърне в нечии очи и да види онова тъмно пламъче, което вижда при бръснене.
- Пура?
- Не, - отвърна Кай и после не се сдържа - ... сър.
Лицето на Тъмното куче остана безизразно като на робот. Може би лявото крайче на устните му насмешливо потрепна. Копелето знаеше, че Кай му се надсмива с това „сър“. Защото не е чист японец и във вените му тече жилка английска кръв. Някъде назад във времето някоя гейша, благородничка или просто пристанищна к**ва беше родила момче с руса коса и неистово сини очи. Копелето-мезел оставил гените си на Тъмното куче. Мъж с японски черти и ярко сини ириси. Ярки и в същото време наситено лазурни, като на полярно хъски.
- Винаги ми отказваш? - не беше укор, а въпрос.
- Винаги ми предлагате.
- Достатъчно е един път да приемеш.
- Имам достатъчно пороци. Скъпите кубински пури ще ми дойдат в повече.
- Така е, имаш достатъчно слабости, Такуми Кай. - съгласи се Тъмното куче и се облегна в креслото си. Дръпна от пурата си и издиша учитиво настрани, така че димът да не закачи ноздрите на гостенина му.
- Марка Ханабос на Калиман Карибе? - вдиша леко с гърди Кай и по-възрастният мъж кимна леко в знак на одобрение. После притвори очи и дръпна втори път от пурата. Не бързаше за никъде и дори не играеше на търпение с Кай. Този мъж никога не играеше игрички.
- Иска ми се да приемаш пари от мен, Кай.
- Не може да ме купите, Нара-сан - младият мъж усети острия, тежък и проницателен поглед на другия. Зениците на Тъмното Куче пробляснаха изпод притворените клепачи, обкръжени от синия ореол на ирисите. Кай отвърна с поглед без фокус, с гледане през гърлото на домакина си.
- Знам. - кимна спокойно отпуснат г-н Нара - Както ти знаеш, че някой ден ще се уморя да търпя как ми гледаш гърлото.
- В очите ли искате да Ви гледам? - вдигна зеници и срещна тези на Тъмното куче. Осъзнаваше, че не трябва да го прави. Че не може да предизвикваш дракона, когато си в бърлогата му. Но.... докато пресрещаше погледа на домакина си и страхът полека пролазваше като хлад под кожата си. Беше толкова хубаво !
* * *
Усети, че се усмихва.
А след миг и Тъмното куче се засмя. Безмълвно, само с очи и отдръпване на устните, оголвайки зъбите и езика зад тях. Беше... толкова хубаво! Господи, беше толкова хубаво да гледаш в очите на смъртта. Потрепването на мускулите, които се готвят за скок. Очакването.... предвкусването за насилие. Предвкусването за.... за .... сладострастното забиване на пръстите в тези широко отворени сини очи.
- Отклони си, погледа, пале. - промълви с ласкав шепот Тъмното куче - Защото.... защото много искам да те изям.
- Добре. - тихичко изръмжа Кай и много бавно започна да затваря очи. Точно като мъжките котки, които се преструват, че заспиват пред противника си:
- Ще си взема една пура. - Кай се приведе и взе кафявата, дебела пръчица от кутията й на масата. Невъзмутимо й отряза едното крайче с мини-гилотинката:
- Вие сте безстрашен мъж, г-н Нара. Но искам да знаете че... - затърси правилните, точните думи - ... не Ви мразя. Всъщност Ви харесвам. Обаче Вие трябва да си давате сметка, какво всъщност значи това.
- Някой ден, Такуми-кун. - съгласи се Тъмното куче - някой ден ще бъда стар и готов...
