1.
Наближаваше края на май . Градът беше спокоен както обикновено.
   - Ставай .Ще закъснееш! -възрастният глас за пореден път се опитваше да събуди спящия. Накрая Сора благоволи да стане. - Най-накрая... Мислех  , че ще трябва да ти излея студена вода на главата.- смехът обзе черноокия мъж в стаята.
  - Снощи пак си бил на  работа, нали - в гласа му имаше притеснение превърнало се в примирение. - Както и да е ... какво има за закуска?
  - Оставил съм ти пари . Купи си нещо от училище.
  - Мама винаги ни правеше закуска. - сведе глава . Озъби се .Стисна чаршафа и започна да си шепне нещо.
  - Още ли мислиш за това. Ти не си виновен . Ти нищо не можеше да  .Татк... - той също сведе глава. Също се озъби .Но после дигна очи към брат си. - Трябва да тръгваш. Обличай се. Ще закъснееш.
  - Знам ,знам...

Легенда за МаоOù les histoires vivent. Découvrez maintenant