Поеми и стихове за любовта

Поема 12:"Градушката"

Написана:24 Август,2016 г.

Вятъра ми шепти...морето ми говори...но така и не отговори на въпроса зададен от мен...

Дали някой ден ще се оправя?Дали някой ден ще стана и ще мога пак да общувам... а не само надълго и нашироко да сънувам!

                                   ******

Гората плаче...планината стене...глухарчетата приспиват всички с тяхното ехтене.

Слънцето залязва и чак тогава усъзнавам колко тъжно е това,че мислех,че същност някой може да ме обича...

                                    ******

Но тези облаци прикриват буря,виелица и сняг!Никой не иска да ги вижда тях и затова са принудени да се крият зад облаците натрупани.

Но има и моменти,в който се показват и явно само мене радват!Дъжд,виелици и бурии...

Качвам се на едно дърво в парка и гледам как дъжовни капки падат...като малък танц...но има много повече от това.. не е проста игра

                                    ******

Реките шумолят...листата падат...всички припадат от красотата на дъжда!

Светло синя рокля и черна корона!
Носеше се из безкрайната гора,но тя беше само една!Другите са едни и същи,не бяха могъщи и красиви по-скоро изгнили и прогнили.

Но ей така...една стрела от нищото се взе... уби наща кралица красива и незабравима и черно чувство ме превзе.

Тя падна на земята а около нея светло-синя кръв...стана!Но беше еднаква...беше като другите...нямаше нищо спецялно в нея...тръгна по черната алея и повече не я видях...

                                   ******

А като бурята утихне е време да се издигне флага за мир...
Зад един камък се видя,белия флаг се издигна и целия народ се повдигна!

Феите и елфите почнаха да танцуват а троловете и орките почнаха яко да ги псуват.

Ех...победиха и тази война...но една тайна никога няма да се разгадае...

                               ******

Гората е спасена!Но тя е нагласена на още много беди...хиляди години ще има да воюват за свобода...години тъга...

И така скачам от дървото и се разхождам по безкрайните пътеки...може да няма дискотеки,но има реки и дървета както и жълти павета!

Спирам се на една река...сядам при нея и я питам...дали да разплитам кълбото с емоции,който ми причиниха.
Тя ми се усмихна и ми рече,че няма как,защо те в мен вече се вкамениха.

                                  ******

Вятъра ми шепти...морето ми говори...

Гората плаче,планината стене....

Реките шумолят...листата падат...

И така усъзнавам,че вече се разпадам...прогнивам отвътре и няма кой да ме спаси...този малък пламък в мен да изгаси...

Не знам какво да кажа...ами една много емоционална и тъжна поема с дълбок замисъл...та...да...

И както винаги ви обичам...страхотни сте...и да...чао-бао!

#Коментар
#Вот
#Крисзапрезидент
#ощереве

Kris1632...