Ключа към портите на рая

Чувства

•=•=• Гледна точка на Амбър •=•=•
Днес се събудих необичайно късно...вече беше станало обяд, но все пак реших да изляза малко сама и да се отдалеча от света, макар да ми се искаше и той да е тук...толкова много ми липсва. Най-добрия ми приятел замина преди година да учи в някакво елитно училище и от тогава не съм получавала новини за него, сякаш ме беше забравил, а в такъв момент имам нужда от него-от думите му, че всичко е наред и е че ще е до мен, от топлата прегръдка и аромата на череши, който толкова много ме успокоява. Изглежда повече няма да се видим, но защо да зарязва всичко заради мен, не бих му го причинила за нищо на света. Разхождам се из парка и се натъжавам все повече от факта, че си отиде. Защо всички ме изоставят когато най-много се нуждая от тях. Защо за Бога си мисля за Джей също, та той дори не ме харесва, вероятно се държа така, защото бяхме в смъртна опасност или нещо такова... Мразя си живота...!!!

•=•=•  Гледна точка на Джей •=•=•
Какъв ден само. След самостоятелна тренировка трябваше да побързам да се преоблека и да отида до пощата, за да видя дали има нови писма, а и за да изпратя едно до вкъщи, заради мама. Тя ми е най-скъпия човек на света. От малък споделям  с нея за момичетата по които си падам, а тя ми дава чудесни съвети, които винаги са ми от полза и задължително влизат в употреба, може би ако ѝ пиша за Амбър тя ще се съвземе малко и ще се абстрахира от случилото се. Чакай какво...за Амбър ли казах, имах предвид за Денис (гаджето ми), защо изобщо си помислих за Амбър, та тя ми е просто приятелка и между нас нищо няма да се получи, защото вероятно тя не ме харесва. Говорейки, така де мислейки за Амбър сега я виждам да се разхожда в парка. Тъжна е. Явно нещо се е случило, ще отида да я питам.

-Амбър, какво има?
-Джей!? Нищо ми няма, защо?
-Забелязах те чак оттам, че си разстроена. Какво се е случило?
-Не е нищо важно. Искам да съм сама, би ли ме оставил.
-Не никога няма да те оставя, не и докато не ми кажеш.
-Доминик ми липсва. От една година не сме се виждали и ми става ужасно гадно когато се сетя за него.-каза и се появиха сълзи на очите ѝ.
-Няма нищо, успокой се, вече съм тук.-отвърна Джей и я придърпа в прегръдката си.
    Тя не усети черешите за които жадуваше, но пък получи нещо по-хубаво-топла прегръдка от човек на който също толкова много държеше.....