Ключа към портите на рая

Истина или лъжа?!?

- О, какво си мислиш, че правиш с гаджето ми малката. -обади се избухливата приятелка на Джей.
- Не мила това не е каквото изглежда. -отричаше той.
- Ами изглежда, че прегръщаше друга!!! -още повече запали тя.  (да огън е силата ѝ)
- Знаеш, че те обичам.- довърши, когато Амбър се отскубна от прегръдката му.
- Не ме интересуват вашите любовни сцени тук.-ядоса се Амбър също и се разстрои повече. Затича се. И когато беше сигурна, че е достатъчно далеч седна под сянката на едно дърво и заплака силно. С глас. С горчивина. Със страх...

- Но мила, защо реагира толкова рязко. Та тя ми е просто позната. Няма нищо от което да се боиш.
- Не се боя, че ще те загубя от тая. Боя се че се меси не където ѝ е работата.
- Ще се реванширам. Искаш ли да отидем на вечеря днес?
- Ой скъпи разбира се че да.
- Ти избери къде, аз само ще мина да те взема от стаята ти. Предполагам, че ще е нещо луксозно затова ще се приготвя добре.
    Когато Джей се увери, че приятелката му не е наоколо започна да търси Амбър. Когато я намери видя колко е разстроена се стресна. Толкова ли му пукаше за нея?
- Хей не бива да плачеш. -каза той обръщайки лицето ѝ към себе си и премахвайки една от сълзите ѝ.
- Остави ме намира. Приятелката ти сигурно ще ме запали жива.
- Няма я, но иска да я заведа на вечеря, че да ѝ мине, но стига по този въпрос... по-добре ли си?
- Не съвсем. Тя беше груба.
- А сега?-попита той обгръщайки я с ръце в прегръдка. Толкова добре се чувстваше, когато я прегръща.
- А...аз не мисля, че трябва да го правим.- отговори хлипайки Амбър.
- Ако искаш ще спра.
- Не искам.
  След като се сгушиха един в друг мина известно време в мълчание докато отново се погледнат. Е спогледаха се и в този миг не устояха един на друг. Не и след тази топлина, която усещаха, че ги свързва. Целунаха се. Набързо. Неловко. Случи се и после се отдъпнаха. Колко сладка и греховна целувка.
- Аз....извинявай Амбър...не трябваше.- най-после заговори Джей.
- Трябва да вървя. Наистина не биваше. Трябваше да те спра. Та тии имаш приятелка, пък и коя съм аз, че да ви се меся.
- Не мисли така моля те.
- Виж Джей. Не искам да се виждаме повече. Само на общите ни часове, но не и другаде.-отвърна му тя със задаващи се сълзи. Опита да тръгне, но той я хвана за китката.
- Веднъж те оставих да си тръгнеш, но повече няма да го позволя.- и отново я придърпа, целувайки я желано, страстно...все едно са единствени на този свят...сякаш повече никога няма да я пусне да си тръгне.
- Харесвам те.- прошепна той.
- И аз теб.- отвърна тя малко след него.
-На днешната вечеря ще скъсам с Денис.
- З-защо?!?
- Защото искам да съм с теб!!!
  В този момент, чувайки тези думи сърцето на Амбър подскочи и тя отново се изпълни с енергия....и светлина......после всичко потъна в мрак.....безжизнен мрак. Нима припадна? Не този път беше друго. Тя усети нещо. Някой изсмукваше силите ѝ. Не можа да се събуди. Чуваше ги. Бяха няколко човека.
- Момичето става по-силно. Трябва да се отървем от нея иначе ще ни погуби.
- Не е нужно да прибързваме тя не може да се контролира, а и аз я наблюдавам.
   После Амбър загуби всяка частица енергия от себе си. Последното, което усети беше нечии ръце, които я вдигат и се отпусна, защото топлината им беше позната....Джей.