Вярно сърце

III глава Нов приятел

След като се прибрах си взех душ и се проснах на леглото. Мислех си каква ли е тази птица която бе така мила и любезна с мен. Пленяващият поглед на величественото създание се беше запечатал в ума ми и знаех че трябва да го видя отново, трябваше да направя нещо. След вечеря изчаках родителите ми да си легнат и сложих две три възглавници под завивката след което се измъкнах на пръсти и отидох в гората. През нощта тя изглеждаше още по удивителна. Светулки летяха навсякъде около мен и приличаха на паднали звездички смесили се със неугасващите звезди по небето. Не след дълго стигнах и до езерото което както винаги изглеждаше магичното после и до поляната която беше все така празна. Надеждата ми която изглежда беше отслабнала ме подтикваше да не се отказвам и да потърся по добре затова започнах да обикалям из широката поляна търсейки птицата. И бях права тъкмо когато бях на път да се откажа тя се появи странно но този път не се изплаших напротив изпитах облекчение. Доближих се до нея и я погалих по крилото, а тя приклекна и каточели искаше да се качъ на нея и аз го направих. Тогава тя политна. Осещатето беше невероятно. Чувствах се свободна, щастлива и ако смея да кажа дива. Можех да остана там завинаги. Прелетяхме покрай езерото и поляната цели 3 пъти след което и гората. Летяхме цяла нощ и преди да се усетя дойде утрото. Колкото и да не ми се искаше  трябваше да се прибирам. Прелетяхме още един последен път край поляната след което кацнахме. Благодарих и за тази невероятна разходка след което побързах да стигна до стаята си преди родителите ми да разберат че не съм там. След само минута вече бях пред входната врата на хижата, но за мое нещастие отвътре се чуха гласове. Те вече бяха будни. Не можех да мина незабелязано покрай тях затова бързо трябваше да измисля нещо. Тогава ми светна, заобиколих и се покатерих на дървото до терасата ми. Беше повече от лесно да влеза в стаята си но просто днес изобщо неми беше ден тъй като веднага щом влязох на вратата се почука и вратата взе да се отваря. Беше мама която явно искаше да ме провери. Изпаднах в паника ако тя отвореше вратата и ме видеше облечена да стоя до терасата с оправено легло щеше да се досети, затова буквално в последната секунда скочих на леглото и се завих до врата. Мама влезе в стаята и седна на леглото до мен и ме погали нежно по главата.

- Съни време е за ставане мила.

Но тя все едно говореше на труп тъй като аз вече бях заспала. Явно реши да ме остави да поспря тъй като след това не каза нищо, а само тихо излезе от стаята. Явно бях спала доста тъй като се събудих марко след обед. Слязох да обядвам опитвайки се да избегна досадните въпроси от рода на " какво прави цяла нощ , че ставаш чак сега" или " защо съм се излежавала до толкова късно". Както и да е само след десет минути се бях наяла и вече вървях забързано към стаята си. След всичко случило се снощи вече не можех да съм далеч от новия ми приятел каточели беше станал моята съдба нещото което ме крепи. Трябваше да съм подготвена за довечера, затова взех една раничка и сложих вътре най-необходимото вода, снакс, шоколад, въже и разбира се фенерче. И така вече бях готова, но имах един мъничък проблем оставаха ми още 8 часа до вечерта.

След 8 часа

Времето мина толкова бавно, че едвам издържах. Но ето, че все пак най накрая дойде време да тръгвам. Нашите си бяха легнали преди половин час и най-вероятно вече спяха дълбоко.

Е искрено се надявам да ви харесва това което пиша и че историята ми ви се струва интересна. Ще се радвам ако изразите мислите си с гласуване или коментар. Благодаря на всички които четете творбата ми и до следващата глава💋❤💋❤💋💋💋💋