Отново замаскирах леглото все едно спя и внимателно се изнизах от стаята. Неми отне и много време да стигна до поляната където вече ме чакаше новият приятел. Опражнявахме се с обяздване лупинги и дори гледане на звездите които всяка вечер ми изглеждаха все по-ярки и по-ярки. Всичко беше толкова прекрасно, че все едно не беше реално. Всяка вечер се промъквах и ходех при фениксовидната птица.
Г Т Б(Бащата)
Всяко лято със Съни се забавляваме страшно много на едномесечните ни екскурзии, но този път беше различно тя сякаш се дистанцира от мен и маика си спеше до късно лягаше си рано и през целия ден беше страшно измерена, нямаше желание за нищо все едно тя самата беше с нас но съзнанието някъде много, много далеч. Тъй като тя упорито отказваше да ни каже какво има нямах друг избор освен да се направя на заспал и да видя какво всъщност прави тя. И така наближавайки единадесет часа всички вече си бяхме легнали. Станах на пръсти за да не ме чуе никой и отидох до стаята на Съни. За моя изненада явно и тя неспеше, а напротив все едно се гласеше за някъде. Тъй като аз погледнах между малкия отвор на леко претоварената и врата тя не можа да ме види и преспокойно си излезе през терасата. Да точно така казах, че излезе през терасата. За първи път виждах моето момиченце да прави нещо такова и нямаше да и позволя да се измъкне, затова се обух и тръгнах след нея. И изненадите разбира се не свършваха до там та така спокойно си вървеше през гората, че имах чувството че и с затворени очи би вървяла по същия начин. Не след дълго стигна до една поляна където каточели имаше нещо. Данеби момиченцето ми да си имаше тайно гадже, но наоколо нямаше кой знае колко хора не ми се вярваше да е това. Докато си мислех всичко това тя вече беше стигнала до тази сянка която сега до нея тъмната фигура изглеждаше три пъти колкото Съни. Нямаше начин това да е човек. В същия този момент луната изгря над поляната и откри образа на огромна синя птица с дълга опашка и паунова глава. Съни седеше до това чудовиште и го галеше без капчица страх. Тъкмо когато се канеше да се качи в него аз се провикнах:
- Спри веднага малка госпожице. Какво правиш сама в гората посреднощ с това същество? Дръпни се веднага от него може да е опасно!- заявих аз с лек трепет в гласъ приближавайки се все по близо и по близо до дъщеря си.
- Не татко стой аз мога да ти обясня само ме изслушай.- опита се да каже тя но без успех тъй като вече бях стигнал до тях а птицата беше отлетяла
- Много съм разочарован от теб Съни, а те мислех за по-отговорна. Ами ако се беше случило нещо с теб какво щяхме да правим ние с майка ти . Да се прибираме в къщи преди онова нещо пак да се е върнало и после ще ти измислим достойно за п
остъпката ти наказание.
Г Т С ( Съни )
Това беше адски несправедливо, нечестно и толкова егоистично от страна на баща ми,че нямаше как да е по зле. Неможе просто ей така да следиш хората, а след това с им разбираш сърцето просто нещата не ставаха по този начин, но както и да е най-лошото едва сега започваше тъй като тъкмо стигнахме до входната врата и се почна.
- Скъпа събуди се и веднаж слез долу.!- викаше баща ми с цяло гърло настанявайки ме удобно на фотьойла.
Тъй като на мама не и отне много време да долови крясъците на татко трябваше бързо да си съчини някаква достатъчно достоверна история от която нямаше да откачат.
- Какво по дяволите правите вие в 00:00 през ноща на първия етаж облечени и крещящи.- отсече на един глас мама която досега не бях виждала толкова объркана.
- Попитай дъщеря си която досега никога не е имала тайни от нас.- натърти толкова направо и строго баща ми, че ме хвана страх да си отворя устата.
- Хайде мила кажи какво е станало.
Ето и предпоследната глава от моя кратичък разказ дано на всички които го четът да им е интересно.😘💋❤❤💋💋❤❤
Думи: 700
