Алената гора

Трета глава

Ема

Стоях пред масивната къща на майка ми без желание да влизам. Никога през живота си не бях приемала това за дом, беше твърде голямо и лъскаво за човек като мен. Или пък може би моите представи бяха нелепи и нереални, но винаги съм вярвала, че за да наречеш някое място "свое" трбва да го почувстваш, да си защитен и щастлив. Но тук винаги, абсолютно винаги имах чувството, че съм наблюдавана или дебната.

Майка ми изкарваше много пари, работеща като детектив в отделение "убийства". След като разреши няколко заплетени случая, свързани със серийни убийци, тя беше наградена и повишена.

Когато бях по малка, за мен тези случаи бяха най - интересното нещо в сивото ежедневие. Ставаше въпрос за серийни отвличания и убийства на млади хора. Всички бяха разпаряни, от брадичката до гениталиите имаха равни, идеални разрези, откриващи вътрешностите. На всяко едно тяло липсваха сърцата, бъбреците и черните дробове, а дясното око винаги беше премахнато, перфектно извадено. Странно, бих признала, майка ми се чувстваше коренно свързана с този случай и се чувстваше виновна когато не успееше да потвърди някоя от нелепите си теории.

Това, че беше отвратителна майка беше и предимство, защото винаги ми позволяваше да научавам всичко ново по убийствата. Водеше ме в участъка, показваше ми снимки, веднъж даже ми показа телата, но шефа ѝ я хвана на вторият път.

Накрая намери и залови виновниците - луди стари мъже, превърнали се в "сатанисти". Но аз не повярвах, че е така. След като получи наградата си, ни накара да се преместим в по - хубав дом, който за нейните стандарти означаваше просто по - скъп. Веднага като го купи, нае Есмералда - домашната помощница. Тогава, когато бях на тринайсет, Есмералда беше много млада - на около двайсет и пет. Винаги съм я смятала за нещо повече от наета от майка ми жена, тя беше най - добрата ми приятелка. Разговаряше с мен, помагаше ми със затрудненита, които имах в училище, обясняваше ми какво трябва да правя след като мензиса ми дойде. Обсъждаше с мен увлечението по някое момче, любимата ни тема. Брат ми бе отгледан от майка - типично разглезено четиринайсет годишно момче, напушващо се, за да се прави на яко.

С две вдигнати ръце можех да заявя, че го мразех. Беше правил секс повече пъти от мен, като се има предвид, че аз бях на шестнайсет, а още бях девствена. Крадеше и хапчетата, които психолога ми изписваше - взимаше целият контейнер и ходеше на гробищата да се друса с "приятелите си".