Историята се разказва за две момичета които са най добри приятелки на имена Джи-йонг и Ханеъл, които са осиновени и отраснали в България. Те много искат да се върнат в родния си град Сеул и да сбъднат мечтите си, но съдбата ще ги изненада...какво ще...
Минаха няколко месеца...времето за заплатата също дойде.Събрахме парите за самолетните билети, само оставаше да отидем до летището и да си купим билети.
-Оле много се радвам че събрахме парите, сега ще можем да отидем в Сеул и да сбъднем мечтите си...
-Също така ще мога да видя моята любима леля Хе Су .
Много се радвах, че не можах да спя. Когато пристигнахме до летището да си купим билети видяхме,че няма полети за Сеул. Тогава отидохме да питаме на касата
-Извинете имате ли полети от тук за Сеул...
-Ами съжалявам нямаме...но има в София, от там можете да заминете за Сеул.
-Благодаря ви много.
Прибрахме се вкъщи и веднага почнахме да събираме багажа. Всичко беше с надолу главата. Най накрая бяхме готови. Взехме автобус до София и тръгнахме.
-Ханеъл колко е часа...
-17:34 часа е...защо питаш?
-В момента ще пътуваме около три часа, значи ще бъдем там 20:34ч., дано все още да има полети...
-Споко ще има, не се тревожи
Докато пътувахме с автобуса наблюдавах как залязва слънцето и замислих за първата си среща с леля Хе Су , чудех се дали ще се зарадва като ме види, .... как ли изглежда?
След време съобщиха че скоро ще пристигнем в София. Тогава с Джи-йонг си взехме багажа и вече бяхме готови да слизаме. Тръгнахме към летището, малко бяхме неориентирани, защото все пак бяхме в град , в който не сме били до сега. Градът беше толкова голям. Красивите светещи прозорци на блоковете украсяваха града. Бих останала да живея тук но по важно за мен и Джи-йонг беше да заминем за Сеул.
Намерихме най сетне летището, сега остава само да си купим билетите. Джи-йонг отиде да на касата...
-Извинете ще може ли два билета за Сеул, и да е по скоро полета
-Ами добре, ето ви билетите.Самолета тръгва чак от 22:00, а сега е 21:30
-Благодаря ви!
С Джи-йонг много се радвахме и подскачахме от радост, че най сетне ще заминем в мечтания от нас град. Заедно отидохме до нощния хранителен магазин, защото не бяхме яли нищо. После се разходихме из големия град, беше невероятно...
-Джи-йонг вече е 21:50, трябва да побързаме за да не закъснеем!!
-Моля!! ами хайде тогава, бързо!
Тръгнахме да бягаме с всички сили. За наше щастие стигнахме на време. Качихме се бързо и самолета тръгна, малко се уплаших когато тръгна самолета, защото никога до сега не съм се качвала. Гледката беше изумителна, имаше толкова много звезди...искаше ми се да можех и аз да си имам една звезда, моя собствена.....
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
