Звезден шанс в любовта

част 3-- Сеул

     Видях го да стои сред поле от красиви разцъфнали черешови дървета...извиках го: 

-Hyungwon!

      Той се обърна и ми се усмихна...беше като красив ангел кацнал на земята...Ахх колко красив беше.

-Ханеъл! стани!

       Изведнъж той почна да вика да ставам, чудех се какво става...ох чакай малко...

-Хайде ставай пристигнахме вече...

-Оооуу...майчице, развали ми хубавия сън...

      Слязохме от самолета и се опитвахме да спрем такси. Най сетне успяхме...качихме се и...защо тя по дяволите не спира да дрънка...

-Олее много искам да видя Wonho на живо...искам да го гушна...дрън...дрън......

       Бяхме се запътили към моята леля Хе Су, там щяхме да останем докато не си намерим квартира. Пристигнахме почуках на вратата й....тя отвори....

-Ханеъл ти ли си миличка...много си пораснала...

       Леля се разплака от щастие, хем се усмихваше до уши, хем й течаха крокодилски сълзи... аз също се разплаках. После като се поуспокоихме и представих моята приятелка и второ семейство Джи-йонг. Тя се зарадва да я види все едно ми е сестра. Леля веднага ни настани в една от саите в къщата й...

      Спалнята в която щяхме да спим заедно с Джи-йонг беше много приятна. Когато отидохме при леля след като си бяхме разтоварили багажа, тя ни беше сготвила кимчи и рамен...ммм...колко хубаво миришеше. Планирахме след като се на закусим да отидем до модната агенция за кастинга ми...да се пробвам. Напълнихме стомасите си.

-Олее много е вкусно

-Натъпкахме се за цяла година...

      След като се натъпкахме хванахме едно такси и тръгнахме към агенцията...Много се радвах имах шанса да стана известен модел. Пристигнахме...цялата треперех беше ме много срам. Трябваше да стоим и да чакаме в една стая докато ми извикат името

-Джи-йонг!-извика човека подаващ се от стаята за кастинг 

-амм...да аз съм, но не съм приета за кастинга а моята приятелка Ханеъл...

-Извинете но в списъка пише друго, така че влизайте!

-Ханеъл не ми се сърдиш нали, аз влизам ти ще се справиш нали...

       Бях в шок стоях около пет минути на седалката...Отидох в парка да се разходя...почнах да изливам цялата си мъка...плачех...и плачех 

                                                        - - През погледа на Джи-йонг --

      Влязох в стаята бях много разтревожена за Ханеъл, защото когато влизах та беше сцепенена, сякаш всеки момент щеше да се разплаче...но пък и много се радвах защото все пак щях да сбъдна мечтата си да стана модел. Кастинга мина добре. Тръгнах да търся Ханеъл, но никъде не я намерих дори си беше изключила телефона...ох боже какво да я правя, сам самичка е в този непознат град...

                                                              - -Обратно към Ханеъл - -

       Тръгнах да ходя без да мисля...накрая стигнах до някаква сграда с надпис  "StarShip", това явно че беше някаква компания...бях пред входа и изведнъж група хора и папараци се събраха пред входа...дойде един микробус и какво да видя... о боже мой... това бяха Monsta X. Не можах да реагирам, бях още много разстроена, само стоях и гледах. Те влизаха вътре, видях Hyungwon и тихичко извиках...

-Hyungwon...

         Той сякаш ме чу от всичките тези писъци на фенове...обърна се и ме погледна разтревожено...сякаш искаше да дойде и да ми помогне, но не можеше, защото е звезда прекалено далеч в небето...