Никога не ме забравяй❤

Неспрадливостта

Тежка зима! Аз и най - добрия ми приятел Ким Тае се запътихме към един магазин ,за да изберем подаръци на близките си . Оставаха три дни до Коледа и трябваше да бъдем подготвени .
Беше около 21:00 часа , а ние още не бяхме стигнали да магазина. Малко преди да стигнем се вцепенихме от един звук .
-Ким ,чу ли това ? Крясък на момиче !
Тае поклати глава в знак на съгласие .
С Ви тръгнахме да тичаме  из снежните преспи , които не бяха големи , но все пак бяха трудни за преминаване .
Опитвахме  се да стигнем колкото се може по - бързо до момичето , но колкото и усилия да полагахме  природните условия бяха срещу нас .След около 15 минути стигнахме до един дърварски  хамбар в , който нашите братя Мин  Йонг  и Парк Джимин работеха .
- Момчета-(изхленчих задъхано аз), на около 2 минути път от тук има момиче , което се нуждае от помощ.Чуваха  се крясъци и плач - силен женски плач .
-Къде е брат ми - попита Мин Йонг и погледна надолу дали Тае се задава .
-Идва , помолих го да спре и да набере 911 за да съобщи , че ни трябва помощ.
Изчакахме  Ви и се затичахме  с всички сили към момичето!
-Хора вижте там-(изкрещя Джимин , сочейки едно крехко тяло,захвърлено  под моста).
Затичахме се към на пръв поглед без жизненото тяло .
-Ей,ей добре ли си -(разкещя  се Джимин)
Тае се наведе да усети дали момичето диша
- Тае , диша ли ? Има ли щанс  да е жива?(паникьосано изкрещя Шуга), а Ви даде знак на съгласие, като кимна леко с глава!
-Има шанс да оцелее, но трябва да се погрижим за нея докато дойде спешната помощ (отвърна Джимин )
-Ще дам якето си (сетих се на бързо аз ). Свалих зеленото си кожено яке и го навлякохме  върху момичето.
Шуга се сети да хване ръцете и  и да ги търка, за да я стопли.
При хващането  на малката , крехка ръка ,Шуга остава вкаменен .
-Хора( продума той едва едва и показа ръката на момичето )
По нея имаше рани и белези от изнасилване. И четирите момчета останаха потресени  от гледката , която е пред очите им !
-Как може да има такива чудовища по Света , които да причинят такава мръсотия на едно  дете  като това? ( загледан  в далечината , замислен попитах аз )
-Хора, да свалим якето на момичето и да огледаме  ръцете и по - добре!  Може да има много по сериозни рани(каза някой , но бях толкова отвян,  че дори не обърнах внимание )
Всички се съгласиха и тръгнахме да сваляме якето ми от момичето.Изведнъж се зададе полицията ,а малко след нея и линейката.
-От дръпнете се от момичето с ръце на тила-(изкрещя единия полицай)
-Нищо не сме направили,просто искахме да помогнем -( изкрещя  ядосано Йонджи)
Полицаите ни дадоха сигнал да се приближим  до  колата им.
-Пич, сигурно ще ни опандизят -(каза Джимин на Шуга,с наивната  си усмивка).
-Да отиваме, та да се свършва по бързо-(измънка Тае със скръстени  ръце, треперенещ  от студ )
-Казах да си сложиш ръцете на тила момче-(измърмори отново полицая на Таехюнг )
Направихме всичко ,което полицаите ни нареждаха- все пак не искахме разправий.
-Качвайте се, ще се повозим  до районното( каза уж със спокоен тон един от двамата полицай )
-Куки ,ами сега ? Къде ще ходим , какво ще правим ?( попита ме неспокойно Шуга )
-Просто ще правим това което кажат без да се противопоставяме.(казах спокойно  аз ).
Полицайте караха по непознати пътища за нас .
След около половин час пристигнахме пред една сграда на,  която пишеше следните думи ,,Съдебен съд Южна Корея" - за такива без сърца.
Вкараха ни в една малка стая и след около 1 час говорене( на неща, които не бяхме извършили ) разбрахме , че сме усъдени  на 10 години затвор за насилие  над непълнолетно  момиче. Просто казано - Бяхме заловени заради това , че спасихме  живот
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Часът беше 6:30 сутринта -поредното утро прекарано зад решетките ! Утре се навършваше един месец от както сме тук ! Надигнах се леко от леглото си и протърках все още не отворените си очи.
След около минута бях потресен от една гледка -Тае гол от кръста нагоре , завит с моето одеало в моето легло !
-Тае ,какво по дяволите правиш тук?
-На какво ти прилича  искаш да спя  на земята ли? (попита изненадано той ,като посочи другия край на стаята за да покаже , че няма друго легло освен моето )Попитах надзирателите на килийте  и те ми отвърнаха  по следния начин: ,,Полага ви се по едно легло!Нито повече , нито по-  малко.Може да спите както поискате , но повече от едно легло в помещение не може да бъде вкарано"
Приемих  се с думите на Ви. Позволих му да спи в леглото с мен - все пак бяхме приятели и всичко тук макар малко - беше общо.
Обърнах се с гръб към него и започнах да си мисля .Чудех се какво ми ставаше .  Постоянно мислех за Тае, за това как като го видях пулу гол до себеси- изтръпнах , за това че ми е толкова хубаво с него , а най - хубаво ми беше когато заспивахме  един до друг.
Мисля , че започнах да  го обичам по един странен , нов за мен начин . Начин който не беше просто приятелски.
~~~~~~~~~~~~
Гледна страна на Тае :
Обичам Куки от 13 годишен - влюбен съм в него.
Исках да му разкажа много одaвна ,  за това  какво чувствах към него и за това какъв съм аз, но просто не знаех как ще го приеме - все пак бе най - добрия ми приятел !
Наистина искам да му разкажа за себеси и чувствата си , но не знам как да го направя.Обичам присъствието му- Обичам малката му усмивка която ме посреща всяка сутрин, обичам малкото му крехко тяло, което прилепва до мен всяка нощ докато спя ! В тези моменти просто ми идва да го натисна да му кажа,  че го обичам и да него пускам докато не излея чувствата си !
Ето , че всички тези мисли бяха само в обърканата ми глава , но аз го обичах- наистина го обичах
Дали той ме обича ?
Въртях се неуверен  в леглото.
Чудех се как да призная на Куки , че той е всичко за мен.
Не бях много уверен , но все пак бях решен да му кажа ..
- Куки ... (измънка тихо аз ) Аз ...(тамън да довърша думите си и един полицай ме прекъсна )
- Ким Таехюнг и Джон Джънгкук(изкрещя стряскащо полицая )- приближете  се до решетките с дигнати на тила ръце !
Със Куки се приемахме и застанахме  на определеното от полицая място!
- Някой иска да ви види ( радостно каза полицая )
~~~~~~~~~~~~
Гледна страна на Куки :
Напоследък Тае се държи много странно - постоянно мълчи , оглежда ме като се съблека без блуза и постоянно ме гледа в очите, а това ме кара да пъркам  от радост..
Бяхме легнали на леглото - той ме погледна и реши да ми сподели нещо ....е опитът му бе прекъснат от един полицай , който ни съобщи радостната новина , че някой иска да ни види
Е дано поне си струва !
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Е Здравейте хора - ето , че първата глава е готова! Малко е объркана , но се надявам да я разберете .
Надявам се , че книгата ми ви харесва - поне до този момент
Очаквайте новата глава скоро !