Никога не ме забравяй❤

назначен ???

Станах едвам едвам от леглото ... задните части ме бояха много от вчерашната случка  преживяна с Тае
- Добро утро сънчо (каза Тае и ме целуна по устните )
-Добро и на теб( отвърнах болезнено аз )
-Вчера ти причиних  болка а ??? ... казах ти че ще пострадаш...(каза Тае и се подсмихна  леко ...
-Да сега целия задник ме боли от теб(казах аз и го ударих по ръката )
-Ти ме предизвика ... голото ти дупе ме възбуждаше- (исках те и то силно...)
-Добре , Добре...помогни ми да стана(казах аз и се хванах за ръката на Та)
-Добре... нали все пак си ранен ... ( каза Тае и ми помогна да стана от леглото )
-Днес шефът ми ще каже дали ще ме вземе на работа или не( (казах аз и обърнах календара от септември на октомври месец )
-Остава само да се надяваш... (каза Тае и отново ме погледна по онзи начин , който винаги ме разтопяваше. ..)
- Да пием по едно кафе ... или даже ще го пием в колата... ( казах аз разбързан )
-Изобщо не искам да те оставям... ( каза той и ме придърпа към себе си ... )Искам да си легнем и да не те пускам от прегръдките си никога ...
- Съжалявам това няма как да стане  ...или поне докато съм на работа ( казах аз и се засмях бурно )

-Е да , но след работа си мой... (каза той и ме стисна за  задника ...)
-Ако имах време щях да изохкам , но тъй като няма време за това просто няма да го правя... (казах аз вече ядосан)Трябва да тръгваме Тае ...
-Ох добре де...
~~~~~~~~~~~~~
Потеглихме към отделената от нас работна сграда, а Тае не спираше да ми мрънка през целия път..
-Кук писна ми да не прекарваме време заедно...Постоянно сме заети , а пък и да не сме ти пак неми обръщаш внимание...
Постоянно четеш и пишеш разни документи... Писна ми, просто ми ...
Дори и не довърши изречението - аз нему позволих. ..
Протегнах  се и захапах устната му...Не исках да го мъча и затова малко след захапването  от пуснах устите си и просто го целунах ...
Целувката не продължи дълго - все пак той трябваше да гледа в пътя...
-Довечера ще си наваксаме ( казах аз и избърсах  сълзата  от дясното си око...
-Добре съжалявам- ще направя всичко само не плачи( каза той )
- Не искам нищо повече от това да съм с теб ...
Тае заби рязко  спирачки
- Щом искаш да си с мен няма проблем - само не плачи , защото ми причиняваш болка по този начин...
Устните ни отново се сляха, но този път в дълга и страстна целувка...
Тае отдели устните си рязко
-Куки...Дай да спрем,  защото ако не престана ще те заболи още повече ( каза Тае и ме хвана за задника )
-Тоест( казах аз и повдигнах вежда учудено )
Не ме разбра? ( каза силно Тае)...
Ок ,ще ти го по обясня по - лесно
Ще ме надървиш и ще трябва да те чука в колата, а нямаме време за това- все пак шефа ти нали знаеш какъв е... иска  всичко да е точно.
Иначе , ако не беше той нямам нищо против за тази част в колата(отвърна той и пусна погледа си по цялото ви тяло )
- Стига си ме оглеждал,  а пали шибаната  кола... и довечера  можеш да ме оглеждаш...
~~~~~~~
След около половин час занимаване  с разни други неща , Тае най - накрая реши да потеглим...
-Тае , след 30 мин .почваме  работа, а ако не съм там на време шефът ще ме изяде...(казах разтревожен аз)
-Не се тревожи ( каза Тае и натисна педала за скоростта)
Километрите на кеометражът започнаха да стават все по високи...
-Намали малко, все пак искам да стигна жив до работата си ... ( казах уплашен аз и се хванах за дръжката над главата ми )
Тае отпусна леко педала да да мога все пак да бъда спокоен.
~~~~~~~
Ето че след дълго пътуване най - накрая бяхме там .
-Хайде слизай , качвай се бързо (каца забързан Тае и сложи целувка на устните ми )
И да се пазиш
-Ти също и гледай да не си хванеш някой докато ме няма
Той дори не реагира на думите ми - просто ми се намръщи и затвори силно вратата на колата.
~~~~~~~~
-Добро утро колеги(казах аз, като влязох в залата и оставих куфарарчето  си на работното ми бюро )
-Време беше! (Каза Дае Сунг, който бе най - близкият за мен човек на това място )
-Добре че не закъснях ( казах аз и въздъхнах  тежко).
Свалих сивото си сако и го закачи на облегалката  на стола си.
Бяха минали около 10 минути от началото на работното ми време, но на мен ми се струваха  като часове .
Искарах лилавият  си лаптоп от куфарчето  си и го включих в контакта- все пак трябваше да има поне малко батерия , за да го исползвам.
-Моля Джон Джънгкук да се качи в стаята на шефа...(чу се глас от грамофон монтиран в стената)
-Какво пак направи ( каза  учуден Дае Сунг и ме хвана за рамото .)
Не знаех какво да отговоря и просто вдигнах рамене.
-Сега ще разберем( казах аз и се запътих към стълбището.
След като минах около 25 стълби се озова пред един голям коридор ...
-А сега трябва да намеря стая номер 19 ( помислих си аз )
Тръгнах да търся въпросната стая по големият главен коридор..
- А, ето я( казах аз вече оттекчен  , но все пак радващ  се )
Почуках и след, като ми бе дадено съгласие да вляза , натиснах дръжката.
-Викали сте ме господин Лухан ( казах аз притеснен и бавно затворих тъмната врата )
-Да Джон , заповядай..
Седнах на един много удобен стол точно срещу бюрото на   господин Лухан .То бе отрупано  със всякакви папки и много различни документи ...
-Джон извиках те , защото както знаеш вече дойде края на седмицата( каза той и ме погледна )
Аз се стаписах. Всякакви мисли преминаваха през главата ми. Бях нетърпелив да науча решението на шефът ми, но все пак се притеснявах,  за това , че мога да се прибера вкъщи и то безработен .
-Видях, че изпълняваш всяко нещо , което съм наредил, пък и си много организиран...личи си че ти се работи и ти се отдава( каза с усмивка шефът ми )
И затова реших да ти дам шанс -Добре дошъл вече официално при нас .
Той протегна ръката си и ме здрависа. ..
-Днес може да си тръгнеш по- рано( каза той и отпусна ръката ми )
-Благодаря ви господине ( казах аз) ... Поклоних се и излязох от стаята , шефът ми до последно ме гледаше и то не по начин между ,, работник и шеф"
~~~~~~~~~~
Гледна точка на Лухан:
Реших все пак да дам шанс на момчето, което ме оставяше без думи все пак ... Няма да крия той ме привлича и то ужасно много...
Жалко,  че много скоро щеше да разбере и за другата ми страна- страна , която само определени от мен хора виждат...
~~~~~~~~~~~
Реших да не безпокоя Тае и затова хванах автобус до вкъщи ...
Пътят беше доста дълъг с кола , камо  ли с автобус и затова си пуснах музика на слушалките...
Много обичам  музика , в която се чува китарен  инструментал.
Не бях китарист и не можех да свиря както трябва , но всеки път щом чуех  китара сърцето ми просто забързваше  ударите си.
Никой не знаеше тва- само аз и голямото ми пълно  с любов сърце...
Пътуването бе дълго... Тамън щях да заспя ,когато се отвори вратата и хладния въздух навлезе в превозното средство или по просто казано - разбрах , че трябва да слизам ...
Слязох на една спирка , която не беше никак близо до апартаментът ни... Взех си едно кафе от автомата до спирката и седнах на пейката за да завържа обувката си.
Въпреки , че страшно много обичах тези обувки връзките страшно ме дразнеха и затова просто не ги и обух  повече ...
След дълго връзване на връзки , най - сетне бях готов да пръдължа пътя си...
Отпих  голяма глътка от напитката си и започнах да вървя бавно към апартамента си...
~~~~~~
След време се наложи да извадя ключовете за входната врата на апартамента си ... Дори и не разбрах кога бях стигнал...
Отключих  входната врата влязох вътре.
Сабух  обувките си и направо ги приготвих  за прибиране - ( е естествено нямаше как да хвърля такива скъпи обувки)
Оставих куфарчето си на шкафа и се запътих към стаята си за да се преоблека. Огледах се , но Тае все още не се бе прибрал , защото бе много рано.
Влязох в стаята си и останах вцепенен:
На леглото ми стоеше една прекрасна червено - оранжева акустична китара със красиви струни и добре изработен, гланциран гриф(просто казано - личеше си , че е доста скъпа)
Спуснах едната си ръка по цялата китара, а с другата взех бележката , която бе оставена до нея.
Погледнах малкото лист розова хартия и сърцето ми се разтуптя... на нея пишеше следното:
Наистина незнам какво се върти в главата ти , но познавам сърцето ти ,а то трепти, като струните на тази китара,,НАДЯВАМ СЕ ДА ТИ ХАРЕСА ) ПОСЛЕПИС : цветовете са избрани по интуиция- Завинаги твой ТАЕХЮНГ
-О , господи ( казах аз и сложих лицето в шепите  си- емоциите ми дойдоха в много и затова ироних  няколко сълзи...
-Защо плачеш ( каза Тае опрян на вратата с едната си ръка)
Аз се обърнах и се затичах към  него , за да го прегърна...
-Ти  добре ли си , защо го направи- Нямам си и представа колко струва това нещо но знам , че е скъпо... (казах аз през сълзи на Тае)
-Направих го , защото те обичам , а парите нямат  значение ...по- добре да не ям , но ти трябва да си щастлив- все пак си те обичам и искам всичко да е наред ...
-Нямаше нужда да го правиш ,а и как разбра за това с китарите?
-Просто го почувствах - моето сърце бие едновременно с твоето и знае всяко нещо за теб дори и да не подозираш...( каза той и ме целуна по челото)
-А сега , истрий  си сълзите моля или аз ще го направя
Той дори не ме изчака да си вдигна ръката , а спусна палците си по бузите ми...
- Обичам те Тае( казах аз и се засмях)
-Аз също злато...А сега нека я пробваме( каза ми и ми подаде китарата в ръка)
- Да знаеш , не към свирил от 7,8 години и съм по забравил
- Млъкни и свири...
Хванах китарата и бавно започнах да свиря песента  на Scorpions -Still loving you , която в прочем  беше доста трудна ...
-Ето ( каза Тае и ме посочи ) от теб ще стане китарист - ще испълнител така желаната ти мечта.
Отивам да пусна филм в хола- Идваш ли ???
- Да( отвърнах аз и с Тае се запътихме към телевизора )
~~~~~~~~~~~~~~
Аньонг  хора - стана малко дълго , но.... кво да се прави- дано да ви харесва
Saranghae♡♡♡♡