Две момчета вкарани несправедливо в един от тайните затвори в Корея !
Таехюнг и Джънгкук са там близо от месец .
След около месец момчетата са освободени заради едно момиче - момичето претърпяло престаплението в което момчетата са обвинени !
Момче...
Качих се вкъщи а вътре бе толкова студено - явно с Тае бяхме направили всичко , освен да затворим прозорците... Затворих двата прозореца и включих отоплението... -Дано да се стопли бързо( помислих си аз отидох към стятата си.) Оставих китарата на голямото ми легло и започнах да се преобличам. .. Исках да сменя публичните си дрехи с домакинските - все пак с домашни дрехи ми бе по -удобно... Запътих се към хладилника в кухнята... Застанах пред него и го отворих - от студеният въздух ми стана още по студено😵😨 Протърках очите си и си извадих една кока кола ... Взех я и седнах на дивана в хола ,а след това си пуснах любовен филм... Излегнах се и без дори усетя съм заспал... все пак бях доста изморен... ~~~~~~~~~~~ Чу се отваряне на врата... -Тук съм Кук , каза Тае и започна да се събува... Бях буден ,но все още сънен... Не можех да отворя очите си веднага и за това просто не го направих. -О сладкия ми той... сънчо спинка( каза той и влезе в хола) - Не спя - О така ли???( Извинявай ) -Думите ти бяха много сладки -Това със сънчо ли - просто обичам да споделям на глас това, което мисля и чувствам ... Когато те видях ти изглеждаше толкова сладко и неустоимо , като беззащитно кученце... Ти си моя любимец а аз нещо като твой стопанин- не искам да те будя, причинявам болка и тн. .. просто искам да си те пазя и да си те обичам ( каза той с усмивка и вперени в мен очи ) Това бе един от най - дългите монолози изречени някога през живота му, а аз изстръпнах още повече щом го чух... Той не сваляше очи от мен дори и за секунда... -Спри да ме гледаш с тези горещи очи...Изпепеляваш ме!!! (Казах аз и въздъхнах) -Ако ти причиняват болка спирам веднага, а ако ти харесва- няма да спирам да те гледам с дни, защото бих направил всичко за теб само и само да си добре и доволен ... Имах късмет с момче като това ( помислих си аз и прехапах устни) - Сега... стига с приказките и ми направи място ... ( каза Тае и се набута на дивана до мен ) - Ще те изпепелявам не само с очи , а и с тяло и устни( каза той и се загледа в телевизора) Нямаше какво да кажа - просто поставих главата на гърдите му и заспах... -Господи малък сладкиш( каза Тае и ме погали през челото ) Въпреки , че бях заспал - пак усетих нежните му ръце върху кожата си... -Като гледам колко сладко спинка и на мен ми се доспива ( каза той ) Затвори очи , придърпа ме към себе си и ме прегърна през кръста - така , че най- спокойно да си сложи ръката на задника ми... ~~~~~~~~~~ Мина време и започнах да излизам в компанията на господин Лухан и неговите приятели.Точно заради това вкъщи ставаха и скандалите... -Отивай при него.... ( каза Тае и ми посочи вратата) -Ще ходя където си поискам писна ми от твоята ревност... -Върви и ако искаш не се и връщай( каза Тае със сълзи на очи) Не го разбирах- аз съм младо момче и имам нужда от приятели.Не мога да живея само на две места ( вкъщи и работното си място).Имах нужда от разнообразие и от хора... Излязох ядосан от апартаментът си... Изведнъж телефонът ми звънна - Беше Лухан : -Ало Те...къде си??? -Слизам по стълбите , а ти ??? -Чакам те долу... идвай Затворих и започнах да слизам все по бързо по стълбите... Отворих входната врата на блока, а пред нея стоеше Лухан. Затичах се и попаднах в прегръдкете му... -Лал , по полека Кук ще паднем (каза той и уви ръцете си около кръста ми ) -Съжалявам но ми трябваше прегръдка( казах аз и излязох от прегръдката) -Няма да стане така( каза той и отново ме вкопчи в прегръдките си...) -Отново ли Таехюнг -Да( отвърнах тихо аз) Вече бях разказал на Лу за цялата история с Тае... -Спокойно до теб съм ( каза Лухан и ме погали по бузата с вътрешната страна на ръката си) Измърках леко в знак че ми харесва и се сгуших отново в него.... -Хайде да тръгваме( казах на Лу и го задърпах към кафенето в , което щяхме да ходим...) Той се съгласи и тръгнахме. ~~~~~~~~~ Мина се дота време, а ние все още ходехме... Никой не обелваше и дума - той просто ме оглеждаше с пъстрите си очички... -Виж Лухан пристигнахме -Да добре отваряй вратата вече... Отворих вратата , а от кафенето се разнесе един прекрасен аромат- цигари и вече изстинало лате. Влязохме бавно и се настанихме на една от свободните маси в дъното на заведението- не обичахме да сме толкова на показ. -Какво ще поръчате?( каза усмихнато сервитьорката) -Едно лате и едно обикновенно късо кафе... Сервитьорката записа поръчката ни и отиде към другите маси... -Е...искаш ли този уикенд да отидем някъде само двамата...( каза Лу и повдигна леко вежда ) -А къде по - точно? - Където пожелаеш- Стига да съм с теб ! (Отвърна Лу и хвана нежно ръката ми) Незнам какво се случва , но ми харесваше... Неговата топла ръка бе увивила моята, а само при мисълта за това сърцето ми забива... - Ехо Куки, земята вика Куки( каза той и започна да маха пред лицето ми) -О д..да тук съм( отвърнах с усмивка и си разтърсих главата леко) -Заповядайте поръчката ( каза сервитьорката и ми подаде чашата) Започнахме бавно да пием от горещите , които бяха доста сладки , но не обичах да се оплаквам и затова не го и направих ~~~~~~~~~~ Последва дълго мълчание... -Аз трябва да тръгвам( каза изведнъж Лу и изспи последната глъдта от кафето си... През цялото време на мълчание- той не сваляше погледи от мен... Въпреки, че беше малко странно на мен все пак ми харесваше... Обичах точно той да ме гледа по този начин... -Добре да ставаме Платихме на сервитьорката и излязохме... -Отивам към фирмата- знаеш , че ако можех щях да... Прекъснах го... -Няма проблеми , ще се прибера сам или по - точно ще си отида в къщи- истинската ми къща... -При брат си ли отиваш? -Да , той също е запознат с цялата тази история... -Добре...И се пази ( каза Лухан и ме придърпа към него).Ако ти се случи нещо няма да си го простя... Гледах го право в очите и исках този момент никога да не свършва... -Сега трябва да тръгвам( каза Лу и се качи в прекрасното си ламборджини)... Той потегли а аз закачих бавно към родния си дом - при моето скъпо братче... Завих към една улица , а една кола беше точно след мен и следеше всяка една стъпка... -Какво да правя сега?- помислих си на ум. Спрях се на един тротоар, а колата спря плътно до мен ... От нея излезе един мъж със черна маска лицето Без да каже нищо ме блъсна в колата и ме отведоха на някъде... явно бях отвлечен!! Свидетели на това станаха и най - добрите приятели на Лухан - СЕХУН И КРИС... ~~~~~~~ Един ден по рано : Разговор между Крис Лу и Сехун -Хора трябва да ви кажа нещо важно...каза Лухан -Казвай по същество Лухан нямам цял ден ... сред 15 мин съм на пиано( измрънка сехун) -Добре ще карам по същество- ОБИЧАМ КУК ... -Какво ( казаха в глас двамата приятели) -Така е просто го приемете... -Ок брат... ( каза крис и ме удари по рамото) -Благодаря ви... КРАЙ НА РАЗГОВОРА ~~~~~~~~~~~~ Трябва да се обадим на Лухан - Каза разтревожен крис и запали колата... -Ало Лухан, отвлякоха Кук (каза притеснен Сехун на Лухан) -Моля , кой , защо , как??? -Не питай а пали насам ( каза вече побеснял сехун) -Тръгвайте след тях.... Когато стигна до центъра на градът ще ви звънна за да ме упътвате( каза Лу притеснен) -Обичаш ли го ( попита сехун ) -ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО -Тогава побързай за да го намерим( каза крис и потеглиха след колата )
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
~~~~~~~~ Здравейте...Поредната глава от моят бълвоч... Надявам се все пак да ви харесва ... Обичам ви 😍😍😍
