Две момчета вкарани несправедливо в един от тайните затвори в Корея !
Таехюнг и Джънгкук са там близо от месец .
След около месец момчетата са освободени заради едно момиче - момичето претърпяло престаплението в което момчетата са обвинени !
Момче...
~~~2 год след смъртта на Тае~~~~~ -Ще закъснеем Кук( каза Лухан и почна да ме дърпа) - Добре де вече сме тук стига си ме дърпал. ..( казах троснато аз ) -Добре , но много се вълнувам. ..Ти не се ли вълнуваш? -Аз бях развълнуван още миналия път, щом ни казаха , че можем да имаме дете... -Аз също... Е да влизаме... С Лу влязохме в сградата от където щяхме да осиновим нашият син... Влязохме в децкия дом и веднага попаднахме на една позната за нас жена... -Здравейте госпожо Хи...Как сте ??? -Добре Лу а ти?( отвърна мило жената ) -И аз ...Благодаря. .. -Извинете... госпожо Хи къде е мъжът ви ... как е ?? -Джин ли? И той е добре.. работи по цял ден... -Г-жо ... ( казах аз но бях прекъснат) -Викай ми просто Хи...( каза тя усмихната) Тази жена винаги имаше усмивка на лицето си... Ето защо Джин я бе избрал за негова съпруга- все пак и двамата бяха оптимисти... -Можете ли да ни покажете къде е той... -Малкия...Добре Кук следвайте ме... Хи ни заведе в един дълбок тъмен коридор... В дъното имаше една стая на която пишеше: СТАЯ ЗА ИГРАЧКИ... Там бе любимото място на децата- имаха играчки и всичко необходимо за да са щастливи... Влязохме вътре и попаднахме на ацки много деца- Малки , големи, руси , тъмнокоси...момичета , момчета, но имаше едно момченце , което бе привлякло вниманието ни още миналия път.. Имаше тъмна коса и черни малки очички...Обичаше колите и да носи гащеризончета в син цвят... -Здравей малчо... (казах аз и клекнах до момченцето) То не отвърна нищо... просто се приближи и ме гушна... Каза ми нещо , но не чух всичко...- Само , чух , чу ми каза ,, тате " Сграбчих го в прегръдките си и заплаках... - Спокойно Кук( каза Лу и се присъедини към нас) -Хайде малчо ... да те водим у дома -Добре Кук , но как ще го кръстим? -Малкия Таехюнг(отвърнах аз и една сълза се стече по бузата ми )
~~~~~~2 ГОДИНИ ПО - КЪСНО ~~~~ Малкия Те Хюнг вече бе на 4 год и започваше да разбира все повече и повече... -Татко Лу...Гладен съм ( изкрещя той) -Отиди и му направи нещо , а през това време аз ще си поговоря с Ким Те... Лу ме целуна и отиде при малкото ми зайче... Той се отдалечи, а аз започнах да пиша... Е Ким Те направих това което казах... спазиобещанието , което дадох към теб... Спомням си го много ясно ,, Кук , дори и да не сме заедно искам да си осиновиш дете на всяка цена...Моля те " Ето че го изпълних- Това е малкия Таехюнг... Кръстих го на теб ,защото много ми липсваш... Смятам да даря този малък дар с любовта , която не успях да даря на теб... Обичям те и смятам някой ден да разкажа на детето си за теб... Знам , че ти неме чуваш и неме виждаш,но така намирам утеха - пиша ти така все едно ти говоря- все едно си срещу мен... Ще наричам детето си Зайо , както ти наричаше мен... Макар и вече стария Те да го няма, аз вярвам , че се е преродил в малкия Те... Обичам те и несъм те забравил... Направи го и ти... Обичам те и НИКОГА НЕ МЕ ЗАБРАВЯЙ.... Направих и тази бележка на ракетка и я хвърлих леко, а след това отидох да вечерям със семейството си... -Никога не ме забравяй Тае...( казах аз гледайки небето с малката надежда , че той ме бе чул ...) Изтрих сълзите си и влязох вътре... ВСЕ пак животът продължава, а аз не спирах да пиша на Тае всеки ден... За мен той не бе мъртъв- беше ми трудно да го възприема и за това не го и направих... Просто си представих, че той е на далечно пътуване и няма да се върне НИКОГА
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
КРАЙ Благодаря ви ,че четохте... тази книга бе с цел нещо ново- книга с тъжен край... Очаквайте скоро новата ми книга ,, Невъзможна любов " -ХунХан+Крис, но за сега няма да издавам повече... Обичам ви и още веднъж Благодаря че четохте... НИКОГАНЕ МЕ ЗАБРАВЯЙ❤❤❤
