Rewind//Jeon Jungkook

R

하나

 Той беше отворил прозореца и се правеше на замислен докато се взираше през него, но можех да видя как си открадва погледи към мен. В стаята цареше пълна тишина, сигурно се чуваше само звукът на музиката от слушалките ми. Бих казала, че обстановката беше малко неловка, но предпочитах да не говоря с него. Не ми изглежда особено като човек с обноски. По-лесно ми е да се правя че уча, взирайки се в тетрадката си, отколкото да завържа разговор с момче като него. А и нямах нужда от компанията му. Признавам си, отвлича ми вниманието, но как да не го прави като е единствения човек в стаята? Вярно, красив е, както казват и е един от популярните хлапета в училище, но защо да си имам работа с него?По-добре изобщо да не го заговарям. Дори не съм сигурна за името му. Мисля че се казваше Джункук? Не знам. Но защо изобщо мисля за него?

 А коя по дяволите съм аз? Нека ви се представя. Казвам се Юн Мина. Живея в малко градче. Предпоследна година в гимназията съм и имам скапан живот. Знам, знам, всички се оплакват, че живота им е скапан. Но изпуснах вече 3 месеца от училище, защото преживях много тежко смъртта на мама. Не смеех да взема автобуса за училище, защото се бях травмирала. Майка ми почина в катастрофа и го приех твърде тежко. Но вече преодолях този факт и се научих да живея с него. Твърдо решена съм да загърбя миналото и то да не ми пречи повече. .  

 Преди това не можах да направя никакви приятели в училище и сега не съм нито нова ученичка, но пък някой не ме познава. За момента единствено моята съквартирантка общува с мен като с нормален човек. Казва се Бора и ми е като най-добра приятелка. Една година по-голяма е от мен, което е смущаващо, защото не мога да я срещам в училище, а тя е единствения човек, с когото споделям всичко. Благодарение на нея знам какво представлява това училище.

 Само преди ден се сбутах в коридора с едно момче. Тя ми каза, че той се ползва със прякора Суга и заедно със свитата си са голямата работа в училището. Тя го харесва, а половината от бандата им, състояща се от 7 души е във класа ми. И един от тях е този Джункук, който винаги остава с мен в стаята през обедната почивка. Малко ми се струва странно. Не бях гладна, затова не отидох да обядвам, а само той остана с мен в стаята. Очаквах да отиде с приятелите си. Но вече 3 дни по ред стоим заедно в стаята в тишина. Не знаех много за него, но помня че още от началото на годината е един от първите в класа и то само защото накарваше зубарчето Кьонгсу да му пише домашните и прочие. Но той беше слаб само в една област-математиката, която не че се хваля, ми е най- силната страна.