Rewind//Jeon Jungkook

N

다섯

  Отново сме в неговата стая и решаваме задачи. Едни и същи задачи отново и отново... На негово място и аз бих се ядосала, както той е в момента. Уж не ги разбираше и постоянно трябваше да му ги обяснявам, но днес шари бясно с химикалката по листа и задачите бързо-бързо се извървят. И то го правеше съвсем сам, дори ме изпреварваше в решенията. Тъкмо се самохвалех на себе си, че съм добър учител, а той ставаше все по ядосан и накрая затвори тетрадката си и я тръшна на масата. Леко се стреснах и се зачудих какво му стана. Но за първи път го виждам така ядосан.
-Знаеш ли, писна ми вече от това. Истината е, че...
-ДЖЕОН ДЖЪНКУК!К !-чу се бесен вик от коридора и го прекъсна.
-О, не, мамка му!-промърмори той и отвори гардероба си.- Най-добре се скрий тук.
  

...Не мога да повярвам, че ме набута в гардероба си. Отново се чу гласът още по-близо:

-ЩЕ ТЕ ПРЕЧУКАМ, КОПЕЛЕ!-сега разпознах гласът. Беше на Джаксън, напомпания побойник в класа.
-Я по-добре и аз да се скрия. 
 Той също си намести задника при мен. Като сметнем колко разхвърлен беше гардеробът му и колко малко пространство имаше... Едвам аз се хващах, а двамата заедно нямахме място за въздух. Вратата на стаята се отвори със силен трясък. Обзе ме паника. Нямаше как да не ни намери тук! А защо изобщо го издирват?
  Дишането ми се ускори и взех да хващам клаустрофобия. Джънкук нямаше как да ми каже "Не дишай" и вместо това ми запуши устата с ръката си. Да, много помогна, доста направо... Все още се чуваше как Джаксън го търси докато друг глас не се намеси. Значи не е бил сам. Какво ли толкова е сторил Джънкук че да искат да го набият?

-Да  тръгваме, не е тук. Губим си времето.
-Само да ми падне...!
-Успокой се де, няма да ти избяга.

 След това всичко свърши. Стаята притихна, но все още не се осмелявахме да излезем. Но вече се задушавах, защото Джункук още не махаше ръката си от мен. Ще му я навра в задника тази проклета ръка дето само ми запушва устата с нея!
 

 И какво по дяволите стана току-що?

***
 

Колкото и да го разпитвах за какво беше суматохата той просто не искаше да говори и отклоняваше темата. 

-Добре, ще престана да те разпитвам само при едно условие.
-Най-накрая! Какво е то?
-Да ми кажеш какво става.
-Не.
-Невъзможен си! Както и да е...