Rewind//Jeon Jungkook

E

둘

  - Дойдох да те помоля за услуга.
 Гледах го като застреляна и не вярвах на ушите си. Каква ли услуга може да иска от мен? Спрях да му се противя и го оставих да си изкаже.

-Ами как да го кажа... трябва ми помощ по математика.
 Направо ме застреля с тия думи. Търси помощ от мен? Защо? До колкото знам баща му е пребогат и може да го уреди на поне 100 частни уроци.
-Видях, че имаш дарба за решаване на задачи и затова бих се радвал да ми помогнеш. 

 Със всяка дума го гледах все по въпросително и подозрително. Нямаше никакъв смисъл, той не учи изобщо, пределно ми е ясно, че си изкарва оценките с помощта на другите, а сега изведнъж му е скимнало да се стяга и то по математика? Как пък не. Вероятно само ще ме използва да си изкарва оценки, нищо повече. 
-Как по-точно да ти помагам?- избутах ръката му и проговорих.
-След часовете? Ще ми обясняваш как да решавам задачите след училище.
-И защо да го правя?
-Нали ти казах. Ти си много добра, даже съм сигурен че биха те преместили в горния клас ако не изоставаше по другото.
 Нямаше да го каже, ако знаеше, че аз вече съм една година напред и нямаше как да мина по-нагоре.
-Но защо точно аз?
-Моля те, ти си ми последната надежда. 
 Не разбирам, за какво му е да учи по математика? Да не би да става инженер? Да бе, друг път. А и от къв зор да съм му последната надежда.
-Няма да стане.- заявих категорично.
-Мога да накарам Тае Хюнг да спре да те закача.
 По дяволите, взех да размислям. В смисъл... никой, нищо не губи. Той ще схваща задачите, а мен повече няма да ме тормози онова копеле. А и бих направила добро дело, ако му помагам, нали? Може би наистина иска да се стяга... Леле знам, че ще съжалявам, но нещо наистина ме тласка.
-Добре... Доводите ти са неясни, но все пак ще ти помогна...
-ДА!-зарадва се и се появи една заешка усмивка на лицето му.- Благодаря ти...-погледна табелката на униформата ми преди да продължи.- Мина. Задължен съм ти.

 Сериозно ли? Дори не ми знае името. Всъщност не очаквах да го знае.

-Но! При едно условие.-защо го казах, нямах никакво условие!
-Какво е то?
-Ъмм, после ще ти кажа.
 Явно не ме бива в правенето на сделки. Какво да се прави.
-Трябва да влизаме в час.- запротестирах аз.

-Е, аз съм при сестрата, затова няма да влизам.
-Както искаш.-трябваше да се сетя, че няма да го пуснат до тоалетната докато аз съм там.