Rewind//Jeon Jungkook

W

셋

 В стаята отново се чуваше само тиктакащият часовник. Стоях на предния чин, точно в средата на стаята. Джукук беше на чина до мен и нервно очаквахме госпожата и се чудехме с какво да завържем разговор. Тогава ми светна, че трябва да бъдем трима.
-А... Тае Хюнг няма ли да идва?
-Не очаквай да се появи.
-Защо?
-Моля ти се, та това е Тае Хюнг!
-Мхм, ясно. Според теб какво наказание ще ни дадат?
-Нямам си представа.-засмя се той. Не мога да си обясня веселото му настроение.-Очаквай най- лошото.

 След две минутки г-жа Ким цъфна при нас. Но физиономията и' си нямаше нищо общо с тази от преди. Усмихваше се и ни говореше мило.
-Добре деца, ще ми помогнете с едни неща в учителската стая. Последвайте ме.

 Вървяхме 20 крачки зад нея. Малко ми е кофти, че ме наказват. И то заради него, трябва да съм му ядосана!
-Сигурно се е срещала с гаджето си и затова е в такова добро настроение.- наведе се Джункук и ми прошепна.
 
 Наистина беше така. В учителската имаше само още един учител- онзи педофил по биология. 
-Вие подредете тези листове по папките и после ги поставете на рафтовете.- започна да ни разяснява какво да правим, а онзи я гледаше и се усмихваше мазно.-...разбрахте, нали? Е ще ви оставя да си вършите работата, а аз имам друга за вършене.
 След това напуснаха с господина стаята, като той я държеше за кръста.
-Тя не е ли омъжена?- промърморих си възмутено.

-Да, омъжена е. За него.- поясни Джункук.
-О, така ли? Е, нямаше как да го знам. Не спомена ли че се среща с "гаджето си"?
-Да, имах предвид​ него. А относно това по математика?
-Да?
-Кога ще ти е удобно да вземем първия урок?
-Ами утре, защото днес няма време заради наказанието.
 По дяволите! Забравих, че трябва да съм му ядосана!
-А за какво ме натопи, че аз съм хвърлила самолета, а?! Искаш да умреш ли?-вдигнах заплашително юмрук към него.
-Уоу, по-полека тигре!-засмя се той.-Просто исках да прекараме малко време заедно.
 Само на мен ли това ми прозвуча странно?
-Н-не че нещо... за, за да се разберем за уроците...
-Аха, а знаеш ли, че има и по- любезен начин? И това днес в тоалетната беше малко ненужно.
-Защо, изплаших ли те?
-Смешно ли ти е?!- отново го заплаших с юмрук, а той си умираше от кеф.
 
 Но вместо да се кефим трябва да си вършим работата, затова започнахме. Първоначално ни се стори фасулска работа- просто да подредим няколко листа, което ще стане за нула време. Но бюрото беше затрупано с 15 метрова купчина хартия- каквото искаш там ще намериш- тестове, разпределения, някакви списъци, вестници, намерихме даже и един календар от онези със снимките на голи мацки. Сигурно беше конфискуван. Обаче всичко беше толкова разпиляно, направо нямам думи. Имам чувството, че нарочно е изсипала 2 тона хартия, само за да ни отвори работа. Времето минаваше, а ние през никъде не бяхме. Писна ни и накрая почнахме да ги правим каквото ни падне. Всички рафтове се напълниха с папки, а когато ми остана последната трябваше да я оставя на най-горния, който не стигах. Така е като си джудже. А и тази униформа не помага. Като се протягам полата ми само се вдига, и без това е достатъчно къса. Опитах с подскоци, но не стана. В този момент намразих тези униформи. Не мога с едбата да сепротягам, а с другата да си дърпам полата надолу. Стъпих на най-долния рафт, но пак не успях да я сложа. Тъкмо щях да помоля за помощ когато видях ръката му да се протяга зад мен. Обърнах се осъзнах колко беше близко. Можех да усетя миризмата на афтършейва му. Може да ви се стори преувеличено, но уханието беше божествено. Сега се сетих, че го бях усетила и по-рано. Възможно ли е афтършейва да ухае така добре? Или е парфюм? Не знам, но се влюбих в него. Замръзнах на място като усетих горещия му дъх. Преди да се усетя сърцето ми започна да бие със скорост 330км/ч. Подадох му папката и набързо се измъкнах, защото вече се изчервявах. О, не, трябва да се успокоя! Какво толкова се е случило, че чак се изчервявам!