Аз и тоя до мен

ЗАПОЗНАНСТВО

Здравейте,казвам се Мей.От България съм ,но пътувам към Япония.Мисля да живея там,оф какви ги говоря не мисля а ще живея там.Та сега съм в самолета и си джъткам в месинджъра с една откачалка.Най-накрая бе стигнахме.А не сме.Нееее искам Японияяяяя.Както и да е пилота съобщи че сме стигнали вече.Както го каза на английски все едно се чу на китайски.Слизам.....слизам.....слизам аре бе кога ше  слезна майкоо толкова много хора в самолета и докато слезнат.

Изведнъж заседнах между двама дебели потни мъже и засмърдях на пот и цялата бях мокра.Слезнах и всички бяха няколко метра далеч от мен.На пръв поглед около мен имаше хора които се прегръщаха,стискаха и се радваха на срещата и един хахо който държеше табелка в която пишеше"Някой да е видял Цубаки някъде?".Погледна към мен.Отпред и отзад отвсякъде-клоун.Та попита ме.
-Ей ти да не си виждала момиче на име Цубаки някъде-погледна ме все едно за пръв път виждаше момиче.
-Не съм.Обаче с тоя нос яко ми мясаш на клоун.-казах му аз погледнах го в лицето все пак беше хубав .
-Първото нещо което ми казваш е че приличам на клоун-Той се засмя-Та как се казваш?
-Казвам се Мей ,а ти?
-Казвай  ми Нисси.Така ми викат всички и за сега нека името ми да остане тайна.
-Та ,Нисси.Разведи ме из града.Но първо  хайде в някой магазин за дрехи че приличаш на клоун и че....-Даже не можах да си довърша изречението а той ме прекъсна
-Виждам и защо.Ще отидем да ти купим и парфюм.
Наистина ми трябваше парфюм,миришех на кочина.Запътихме се към магазина за дрехи .Леле колко бяха хубави и още толкова скъпи.Погледнах в портмонето си и имаше 5 лева.Затворих го и го отворих пак а намерих още един лев.Направих същото-без лев.
Отказах са .Айди клоуна ма почерпи едно якенце една блузка и панталонче.Исках да кажа под почерпи разбирайте ,че сега имам да му връщам пари.Тъй каза тоя долен клоун.Отидахме да ми купи и парфюм ама че глупак взе скъп че язе отде ше намера тез пари.
-Абе ******** що взе толкоз скъп😠!
Отде толкоз пари😭!
-Недей псува!Черпя те за парфюма.
Ама само за това😉!
-Ее тва вече е мой чуек!!😃Айде на по кафе -с мъка дърпах тея тежки куфари.Брех начи ней джентълмен -Айде дърпай тоя куфар.
-Що?
-Не виждаш ли що.
Кат го фанах за ухото-до кафенето.
-Айде ся ме черпи кафе кат нещеш да носиш куфарите и няма да ти плащам за якето и другите дрехи.
Брех кво убаву кафе дай още едно-след второто изпих още няколко с бая бисквити.
Беше 3 часа на обяд.
-Още едно изпий и щи видя сметката.
-На колко си?-попитах
-19 ти?
-И аз!😃От къде си.
-От клоунленд.От тук съм си.
Засмях се.
-Аз съм от България.Хайде да ми намерим апартамент бе хахо.
-АПАРТАМЕНТ НЯМА ДА ТЕ ЧЕРПЯ ДА ЗНАЕШ.
-Знам,знам хайде да теглим пари  от оня банкомат.-отидохме взехме парите и толкоз.
-Искаш ли да спим у нас днес а утре да вземем мебели и да купим апартамент.
Защо се изчервих и си помислих такива неща😄😣😳.Тръгнахме към апартамента,той ми каза.
-Толкова пари дадох за тоз парфюм и пак миришеш на прасе....

Хареса ли ви първата глава??!?😽😽
Съжалявам ако
има грешки.