You better RUN/По-добре БЯГАЙ/Red Velvet+GOT7+EXO/[BOOK 1 & 2]♕

> VI глава < Развръзката #2

Шумин погледна монитора,показващ пулса на Уенди и дъхът му застина.Когато осъзна,че наистина можеше да я изгуби,всички мисли,които го караха колебаеха дали иска тя да оцелее,изчезнаха.В момента,в който ножът опря до кокала,Шумин разбра.Любов или не...той държеше на Уенди.

-Не,Уенди!-той бе сигурен,че я иска жива.Нямаше значение колко щеше да я нарани,но тя трябваше да живее.Не заслужаваше да поеме отговорност за неговата вина,че е страхлив и,че е залъгвал сърцето си.Сълзите,които се опитваше да сдържи,сега потекоха.Чувството,че може да я изгуби сякаш бе по-ужасяващо от всичко,което бе изпитвал до сега.

И тогава видя как малкото мониторче отчете пулс.Слаб,но го имаше.Той си отдъхна облекчено,а краката му омекнаха.Свлече се,падайки върху коленете си и наведе глава надолу.

-Благодаря ти,боже!Благодаря!

В същото време Ирене бе на път да получи сърдечен удар.Тя дишаше толкова тежко.Дже Бум я бе прегърнал силно.

-Няма страшно,всичко е наред.Видя ли?Уенди е силна.По-силна от всички нас.Сега си поеми дълбоко въздух.

*3 месеца по-късно*От името на Уенди*

След като се възстанових,агенцията или каквото представляваше мястото,където имахме роли на агенти,ни даде почивка и право да решим дали искат да се върнем.А за да решим,ни изпратиха на екскурзия из няколко държави.Е,така и не успяхме да завършим нашата в САЩ,именно заради тях,така че донякъде ни го дължаха.Всичко бе нормално...почти.Шумин и аз отново бяхме най-добри приятели, и въпреки че бях наранена,все още таях надежди,че може би ще се завърнем към романтичните си отношения.Дже Бум и Ирене останаха заедно до края и се радвам много за тях.Поне това момче-Дже Бум,което само ми предложи помощта си,когато ми трябваше и бе напълно непознат,се оказа наистина добър човек.Още помня как се опитваше да ме накара да го харесам и така се съгласи да следи Ирене и Шумин.Става ми смешно как се завъртяха нещата.

Та,ние обиколихме по-голямата част от Европа и два острова.Най-сетне се връщахме в родното място..Сеул.Този град ми липсваше толкова много.Макар и най-лошите ми спомени да са от тук,тук бяха и най-хубавите.

СЕУЛ 3:45 следобед

Бяхме у дома.В моята къща.Ирене спеше,а аз и Дже Бум приготвяхме обяд.Шумин също беше с нас,само че правеше нещо на лаптопа си.